Почти.

[Скитникът]

На Алексей Видински


Почти по пътя се намерих,
Почти открих мечтите свои,
Почти съм цял и не треперя,
Почти разбих затвор-покои.

Не виждам как почти живея,
Не знам почти дали съм сам,
Почти за себе си милея,
Почти. Почти живея там.

Преди почти не беше вече,
Почти преди не бях така,
Почти преди не бях обречен,
Преди почти не е сега...


16.04.06г.

[D`Eva]

По някога съм чувала говорят :
Почти съм влюбен
и почти напълно искрен
почти готов , почти решен на нещо
и винаги по малко не достига
и нашият живот е само кратко почти присъствие.
А времето заключва нас , подвласните
във малките ни измерения .
Измамени от себе си намираме утеха в относителните истини.
Наричаме го - миг, година, ера
а то е част от нашето безсилие
в едно безименно пространство.
Аз ей сега листата ще захвърля,
не ще описвам как изглежда слънцето.
И нищо нямам вече да ви кажа,
една е истината ,
думите са само върху едно лице различни маски.
Аз вече нямам време да дописвам....
По-точно прекалено много имам.

стиховете ти са мн хубави ... напомниха ми за това

[Скитникът]

Благодаря, много се радвам , че ги оценявате така :)