Зашлеви ми плесница животът...
Отритна ме също смъртта...
И продължавам напред към Голгота...
С венец от рози на мойта глава...
Не нося кръст, а товар от спомени...
Дерящи плътта ми, впиващи нокти...
Сълзи се стичат от тиха ярост поробени...
С пръсти ме сочат, с насмешливи нотки...
Но аз съм безсрамна, на това се научих...
Вървя и поддържам криле обгорени...
Пак падам! - Ще стана!... От едно се поучих...
Красиво цвете откъснеш ли - ще среже твоите вени...
Затова съм закичена с бодлив венец...
Ароматът на кръв... от него се носи...
Аз съм само момиче, просто човек...
Но не си въобразявай, че няма да скоча...
Безумно съм смела, чак глупаво безстрашна...
Моята слабост е духовната ми сила...
Животът е карета на улица прашна...
Но аз от нея ще сляза, за да се открия...
Не се моли за мене... Няма да помогне...
Аз не съм зависима от никой на света...
Жадна съм за пътя... към своето откриване...
Смело стъпвам... Към своята Голгота вървя...
