Сълзите са просто капки вода...
Те не са друго... просто течна тъга...
Сълзите са само чувство човешко...
С реална прозрачност... образ кървав на нещо...
Сълзите са просто части от нас...
Безмълвно текат и отделят се с глас...
Предизвикват сълзи или съжаление...
От тях те боли, но са те и лечение...
Сълзите ни просто трябва да капят...
Когато отказват... ни давят отвътре...
Желаем да плачем... не можем... Боли!...
А плачем ли много... Душата крещи...
"Не мога, а искам"... и ... "Не искам, а мога"...
Сълзите пораждат в нас антитези...
Те са въглен в снега... и лед са в огън...
Преглъщаме и давим се в тяхната соленост...