Късмет...

[{dulgokoska}]

Хаос цари край мене...
Вали кал над града...
За пореден път неуверена...
по безлюдна улица вървя...
А наоколо вихър вилнее...
Обръща кофите със смет...
Боклуче пред мене чернее...
"Та това е моят късмет!"...
Навеждам се и го вземам...
Как ли е попаднал тук?!...
От дълго несполуки имам...
А вината все търсех в друг...
"Колко си мръсно, късметче?!...
Кога и къде те захвърлих?...
Животът ми често горчеше...
Причини много, за което, отхвърлих...
Дори за миг не забелязах...
че теб те е нямало!... Боже!...
ето - сега ми е ясно...
Човек без късмета не може!"...
В ръце аз държа те и търкам...
мръсното от тебе да снема...
Топля те нежно с дъха си...
Звездице моя... в боклук претворена..
Ураганът замлъква, замира...
Бляскав лъч разкъсва чернотата...
Късмета си в хаос съм открила...
И уверена крача нататък!...