ето и първата ми публикация.....доста е контрастна на сегашните:
(Черни песни без глас запявани,
спират във тихото,в екота гаснат думите,
с тях в здрачни нощи,ранени души приспивани,
кат алено вино,в счупени чаши отпивано.
Птици миражни,с крила скършени,
искат да литнат,ала земя тегли ги,
розови ласки човешки,с грях купени,
черни песни мъртвешки,смъртта вика ги.
Ледни вериги сковават краката,
главата безсилна,ръцете в небето
търсят те Бога в сърцето и бягат
тама, където отиват блажените.
Ах,паразити,кръвта им привършва,
а вий сте се впили и искате още,
но знайте, че техните мъки ще свършат,
и те ще пораснат,и те ще са мощни.
Загасва свещта,тъмнината догаря,
душата излиза,в небето навлиза
и стрелка се страшно и търси края,
там дето душата на скота отива,
сърцето се свива,не бие,
ръцете студени,от лед изваяни.
Лице изкривено,в последна усмивка
желае земята да стане завивка и плаче...
И всичките звезди започнаха да се топят,
и слънчеви лъчи погалват ледената плът.
След време там ще има кръст,
забоден в рехавата пръст.
Ах смърт зловеща,защо те има,
та взимаш при тебе душата ранима..............................
