Фалшиви ласки във мрака намирам,
там чаках аз някой,а нямаше никой
и мисли изковни душата раздират,
а в мислите срещам тез, старите викове....
Деца прокълнати, с зеници стопени
тъй бледи, без сенки, те бродят навред
и техните болки от плам претопени,
не чувстват,не дишат, а ходят напред.
И тежко стъпват, и мълчат злокобно,
прогонени от този свят лъжовен,
дори и времето дъждовно
ще заличи тъй светлия им спомен.
Играят мълком със луната,
крила изникват из изнурените гърбове
и литват в миг към светлината
и изоставят празните гробове...
Изляти от лъчи остават сенките миражни,
да контрастират върху белите стени,
и мисли спират сълзите прокажни,
блещукат върху паметни страни.....
..И втори ден ги няма,
и там дълбока яма връз гроба им стои,
остава само мъката голяма
и сенките излети от лъчи......
