"Безмълвен, без думи останал"

[krasimir]

Безмълвен, без думи останал,
любовта е измамна и коварна,
пълна с толкова лъжи.
Що за любов е тази,
която причинява само болка?
И всичко в мене крещи,
като във вериги съм окован.
Отвори ми дълбока рана
боли, сърцето ми кърви
не мога да те мразя,
като дявол мислите ми присвои.
Душата ми остана пуста,
изсмукана от  болка и тъга.
Убий ме, но не ме оставяй жив,
да бродя обречен в самота.
Безмълвен, без думи останал,
смело прегръщам тишината
черна сянка, смирена тъга.
И там сред вечния нощен покой
на лунната пътека под звездите,
когато всичко дълбоко спи
във тъмното може и да заплача
от очите ми  да се стичат,
капки отровни сълзи.
Че имам нужда от мъничко нежност,
от любов от която да не ме боли.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Няма такава любов,
за която мечтаеш поете,
няма обич без болка,
както няма море без вълни.
Любовта е коварна,
любовта е измамна,
но въпреки всичко е наша уви.
Аз ще бъда до тебе,
въпреки че ме няма,
физическото е само подробност нали?
Искаш да те убия,
та ти войник си на съдбата,
не мога да се меся в нейните игри.
Само тя самата може да ти каже,
до кога ще те боли.

[Gentiana]

красиви стихове, поети 
цветя за двама ви
 

[krasimir]

Благодаря ви.

Самотник странен с хиляди мечти
живот с мъки преживяни мрачен, сив
пиша за любовта със сълзи на очи,
защо не си тъй вечно жива,
във моето изстрадало сърце.
Загледан в бурното море,
вълни от страст разбиват се в брега.
Ако можех само душата в мен
да накарам да престане да стене,
да не ме боли.

[DeTe_Ha_Xaoca]

  щом като не можеш сам ще помагаме