А утре

[viento violento]

А утре, аз знам,
Ще ми бъдеш ти чужда,
Студената капка във бистра река,
И в тебе едва ли ще имам аз нужда,

И музика нашата утре ще свърши,
С последен акорд на вече чужди ръце,
Цигулката майсторът без болка прекърши,
Реката ще бъде със твое сърце,

А утре аз знам,
Любовта се пробужда,
Но все тъй студена ще бъде река,
И в тебе едва ли ще имам аз нужда ...

[Gentiana]

Утре?...Утре е много далече...
Живей за мига. Не мисли. Замълчи.
Утре е плаха химера. Обречен
порив от който ще те заболи.

Чужди и свои- смяна, тъжни картини.
Нещо измислено , наше, за час.
Има ли смисъл да плачеш, кажи ми?
Утре го няма. Днес е важно за нас.

[Diablos]

А утре, аз знам,
Ще ми бъдеш ти чужда,
Студената капка във бистра река,
И в тебе едва ли ще имам аз нужда,

И музика нашата утре ще свърши,
С последен акорд на вече чужди ръце,
Цигулката майсторът без болка прекърши,
Реката ще бъде със твое сърце,

А утре аз знам,
Любовта се пробужда,
Но все тъй студена ще бъде река,
И в тебе едва ли ще имам аз нужда ...

Затова не харесвам мислите за бъдещето...

Утре го няма. Днес е важно за нас.

По дяволите,така е!

Хубави редове сте изписали и двамата 

[KUKLI4KATA]

  Не ми обещавай,
че утре ще бъда красива
в онази рокля
на жълти круши и есенни листа...
Не ми обещавай,
че утре усмивка на устните ми ще грее
в цвят на рози и сбъдната мечта...
Не ми обещавай,
че утре в очите ми ще има магия
като онази
от детска приказка,
в розови облачета и нежна мъгла...
Обещай ми,
че утре няма да има..
Обещай ми..
всичко да е тук и сега..
Че Утре никога няма,
а след Днес остава само ..
Някога....Беше...и много...Тъга...

[{dulgokoska}]

А утре отново днес ще бъде...
А утре ще има пак утре и вчера...
А утре...утре различно ще бъде...
А всъщност ще е същата нашта постеля...

А утре всичко на днес ще прилича...
А утре ще има все красиви неща...
А утре... Утре пак теб ще обичам...
А утре... Утре е вчера, днес... СЕГА!

 

[viento violento]

не искам минало да ме безпокои,
със болките си, спомени , тъга,
защото хубавото утре предстои,
а ти на мен ми трябваш, и сега,
в онази рокля, с жълтата си круша,
която я развява вятър тих,
и нежен глас, който и славей слуша,
ела да се родиш във този стих ...


благодаря за пляскащите ръчички на всички

[D`Eva]

Живей сега
защото утре ще е късно
живей така
измивай всичко мръсно

Мечтай за днес
днес времето е твое.
Дано и утре ти е днес
това е пожеланието мое

[viento violento]

а аз ще кажа само,
че днес и утре все е тая,
ако не чувствам твое рамо,
не искам да живея и във рая,
и нека да е мръсно, тъмно, хладно,
ще си мечтая аз за вчера,
и нека тоз живот да бъде гадно,
ще се родя във друга ера ....

[{dulgokoska}]

Ще се родиш, а аз ще чакам...
и така ще се разминем...
по-добре недей очаква...
в друга ера да ме видиш...
Ако се разминем утре...
потърпи до други ден...
и тогава пак ще бъде...
нашто... истинското... ДНЕС!