Свят в съня...

[{dulgokoska}]

В тъмната стая отново...
се сгушвам в завивките топли...
опипвам с ръце аз леглото...
а то стене с провлачващи нотки...

Запява нежно и тихо...
унася ме... далече... навън...
отвъд хоризонта плачевен...
отвъд мрачния реален сън...

Води ме в света на лъчите...
Светлината ме прегръща мило...
Ореол блести край мечтите...
Дете съм сякаш... копнежа скрило...

Само тук аз виждам светлината...
За първи път докосвам я сега...
Вън вечен е мракът, а тишината...
Забранява даже да шептя...

Затова обичам да заспивам...
Представям си лъчите ярки...
Леглото пее... в сатен ме облива...
тръпна сладко под завивките гладки...

Навън е тъмно както винаги...
Аз живея в света на вечния мрак...
Той погубвал е искрите...
Гаси ги злобно... Пак и пак...

Аз скрих веднъж една искричка...
за да я спася от злокобната гибел...
В душата си я подслоних добричка...
и днес в съня си всичко имам...

Когато в стаята сама остана...
Искрата блесва вътре в мен...
Сънят ме унася... Леглото запява...
Светът на мрака стопява се...
                                 и настъпва ден!