Войник по рождение
Истината винаги поражда омраза,
когато е твърде иронична и пряма!...
Но какво ми пречи днес да ти я кажа...
та дори и да остана неразбрана.
Ти ме теглеше към нищото с любов и вяра...
И ме хранеше с надежди в мъртвите очи!
Любов - към Бога изневяра.
Мечта - обречена със утрото да се стопи!
Толкова години в краката ти лазих!
Станах нищожна прашинка в праха!
Обикнах те едва когато себе си намразих...
и продължих като бледа сянка на страха!
Винаги! Винаги страхливка съм била!
Ела сега и виж как се научих да живея!
Като клоун със блестящи номера-
едновременно плача , пия и пея!
Оцелях като по чудо след торнадо...
И дори успях забрава да си причиня!
За да мога за всеобща изненада
да живея, след като умра!
Толкова години от нещастията ти не бях победена...
нима очакваш днес пред твоето величие да се преклоня!?
Разбери - аз съм войник по рождение -
мога само да се боря, докато не победя!
Ти ме гледаш със нескрито презрение...
Недей! Обичай ме, защото дълго в тебе ще ме има!
Убий последното ми сляпо двоумение
и давай заедно да си създадем причина!
На ЖИВОТА ...с любов
