Рубинен залез - там на високо,
сърце малко - във теб то готи,
и не без път, и не без посока,
а без любов е туй стихче, нали ...
Остана пътеката страшна,
пътека тъй дълга, тъй мрачна,
остана пътеката на душата,
пътеката вървяна от двама, нали ...
Поседни пътнико вечен,
поседни на тази прекрасна земя,
и не следвай мечтите в небето,
а следвай зова на своята душа ...
Светът е красът, светът е за всеки
що със сърцето си гледа и пие от него дори,
светът е за двама, светът е любов...
не бързай да тръгваш преди да си седнал,
не бързай да сядаш преди да си готов...
