Тя

[`Amy_Lee`]

Разказчето е на една моя приятелка .. имам разрешение да го публикувам .. казва че не било редактирано,но на мен много ми харесва .. не знам.. вие ще кажете ..

Тя се събуди отново..За трети път тази вечер .. Стана,Обу си чехлите и отиде до кухнята да си сипе чаша вода. Огледа се в огледалото,което беше на коридора.Под очите й имаше Огромни сенки,които загрозяваха красивото й леко мургаво лице..Отиде в стаята си,взе от нощното шкафче една снимка и дълго я гледа с насълзени очи.. На нея бяха момче и момиче,прегърнати,усмихнати...даа..това беше ТЯ..След като погледа снимката още малко сълзите и започнаха да се стичат по лицето й,а тя нямаше сила да ги спре..Мисълта че вече той не беше при нея висеше над съзнанието й като буреносен облак и не и даваше покой.Всичко наоколо и напомняще за него..Всяка малка подробност.. ТЯ си легна и се опита да заспи.Не можеше.Спомените й я разяждаха като проказа.Бяха минали седем месеца от смъртта му.Седем дълги месеца,през които тя не намираше смислъ да живее..но се държеше..
А бяха толкова щастливи заедно..Той я обичаха,ТЯ него също..Докато един ден проклетия камион не го блъзна и той я остави завинаги..Почина пред очите й,в ръцете й...От този ден нататък в сърцето й бошуваха само две чувства - омразата и тъгата..Тъгата за него,за дните прекарани заедно..и омраза към всичко .. към скапания шофьор,който го блъсна,към гадния камион..и към всички хор на земята,които не можеха да направят НИЩО за да го върнат..Нежното й сърце се беше превърнало  в черна дупка,в която ТЯ беше паднала и не можеше да излезе..
Отново се опита да заспи..Започна да се унася и пред очите й изникна кошмарната вечер,когато ...
Изпищя на сън,когато видя в съня си как камиона за пореден път го блъска ..

***
Сутринта стана в седем и започна да се оправя за училище.На път към училището й мина по улицата,на която се бе случило всичко..ТЯ седна на бордюра и заплака..Нямаше сили да стане и да продължи напред..нямаше сили да продължи да се бори с живота,да бъде силна и знаеше че не може да се справи с всичко,което и се случваше..Животът и беше свършил още опреди седем месеца ..на тази същата улица..до тогава тя беше живяла самозаради него,заради прегръдките му,за времето прекарано с него..а днес .. Днес имаше ли смисъл да живее .. ?!

***
Събуди се сутринта в леглото си.Не си спомняше нищо от предния ден.Майка и влезна в стаята и с разтревожен глас и разказа как двама нейни съученици са я нямерили да лежи препаднала на тротоара,когато са отивали за училище."Жалка съм" - помисли си ТЯ и очите и се напълниха със сълзи..Майка и постоя при нея още малко и я остави на саме със себе си..Но нима тя щеше да заспи ?! НЕ! Отиде до бюрото си и извадди от там кутийка с хапчета..беше ги купила още преди .. седем месеца..извади и погълна четири от тях..
След около час майка и влезна в стаята и с ужас видя дъщеря си да лежи на пода .. мъртва..
..но ТЯ вече беше щастлива..Беше при него и с него щеше да остане завинаги..те бяха отново заедно .. заедно във вечността...

надявам се и на вас да ви хареса .. мен лично много ме впечатли .. [/b]

[EvIcHkA]

Да, тъжен разказ Аз самата съм била в подобна ситуация и е ужасно тежко! Знам колко трудно е да продължиш да дишаш, след всичка това ! 

Иначе, браво за разказчето 

[...::Mag1::...]

еха ПаПси браво миличка 

[eni s]

bravo

[`Amy_Lee`]

благодаря ви .. макар че не аз съм го писала .. но наистина и на мен ми хареса .. приятелката ми ще се зарадва като разбере че сте го харесали .. 

[finiv]

Истинско е.Браво.

[мимето]

много е тъжно.. не трябва да стават такива не6та[sad3]за малко да изгубя наи добрата си приятелка по този на4ин и о6те като се сетя за това ми иде да запла4а...

[angel4e_f]

Да, тъжен разказ Аз самата съм била в подобна ситуация и е ужасно тежко! Знам колко трудно е да продължиш да дишаш, след всичка това ! 

Иначе, браво за разказчето 

да,и аз съм била така и...знам какво е.. много хубав разказ!

[kalista]

Страхотно е.. тъжно.. аз не съм преживявала подобно нещо и да пази Господ (колко странно звучи от моята уста) да не се случват такива неща... никому...

[need_for_love]

Наистина е много хубав разказа ... и много тъжен

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Красиво и тъжно,разплаках се,докато го четох... дано на никой не се случват подобни неща :( Страхотен разказ,браво!

[ShotGun]

Разтърсващо ... !(не намирам друга дума ..)

[`Amy_Lee`]

 

[Gerry{}]

Разтърсващо ... !(не намирам друга дума ..)

и аз..

[OvCeL4EnCetO]

да наистина-дано не се случва това на никому... някои хора..просто за тях боли повече... понякога дори и да не са починали,с тях умира живота ти...изпитах го два пъти..ужасно е! дано това да почине близък човек да не се случва на никой..