Ти докосни душата ми...

[Durzost]

Ти докосни душата ми,
Със рими съвършени твои,
Със тебе сме създадени,
Да бъдем в любовта герои,

Герои всяка вечер, всяка нощ,
Изпълнени със много страст,
Тук не е страшен остър нож,
И любовта живее в нас,

Днес глезим се,утре без рими,
Мълчим сърдити,съжаляваме,
Но с чувствата неизгасими,
Отново с теб се завладяваме,

Във власт на нежност сме родени,
Като планети се привличаме,
И в сняг и в дъжд, в мъгли студени,
Душите нежно си събличаме,

Но чувства земни са далече,
И призрачен е този свят,
Май късно е, ще лягам вече,
Мечти до утре ще заспят,

Сърцето също го усеща,
Но пази връзката красива,
Не е реална наша среща,
Но любовта ни не е сива...

[Gentiana]

Докосвам душата ти-много нежно..Така....
Тя е крехка кристална кутия,
във която ще сложа и мойта душа.
Двете слети в безумна стихия.

Ще добавя любов, малко страст и тъга
и коктейлът готов е.Изпий го!
Има чувства взаимни. Няма страх, ни вина.
В теб съмнението убий го!

В нереална вселена две планети от страст
своите орбити сънно преплитат.
Любовта ни е цветна. Тя е всичко за нас
и какво като сутрин отлита.

[everlasting]

Поздравления и за двамата поети 
Gentiana, как успяваш винаги да му отвърнеш със стих? Познавате ли се, оставам с такова впечатление 

[Gentiana]

Познавам душата му, а той - моята.
Може би сме сродни души...или просто приятели...
Просто добри приятели...
Макар че, едва ли ще се срещнем някога на живо.
Не и в този живот...