Автор Тема: Огледалото пред мен  (Прочетена 519 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

PurpleANGEL

  • Гост
Огледалото пред мен
« -: Май 11, 2006, 13:46:28 pm »
Руша се в собственото его,
а сега потъвам в езеро от срам.
Гледам огледалото - "Дали познавам него?"
- образът, гледащ ме от там...

Бъркам ритъма, докато играя
по струните на твоята китара.
Дали ще скъсам някоя - не зная,
но сбъркания ритъм аз не ще повтарям.

Мелодията чух и в ритъма навлизам,
нека заедно танцуваме танго.
Със поглед ме научи как да го танцувам,
вля в душата ми нотка на добро...








Angel Soul

  • Гост
Re: Огледалото пред мен
« Отговор #1 -: Май 11, 2006, 16:09:27 pm »
Уви, сега е късно.
И няма муза,
която да ме вдъхнови.
Сега желая
просто да си легна,
за да ме милват
лунните лъчи.

PurpleANGEL

  • Гост
Re: Огледалото пред мен
« Отговор #2 -: Май 11, 2006, 20:10:51 pm »
Легни си, отпусни се на тревата,
почувствай допира на лунните лъчи,
а аз потайно ще те галя със душата,
гледайки отблясъка на твоите очи.

Музата сама при теб ще дойде
заедно със слънцето във утрешния ден
и отново до сърцето ти ще се докосне,
топлейки те със лъчи, напомнящи за мен...

Angel Soul

  • Гост
Re: Огледалото пред мен
« Отговор #3 -: Май 11, 2006, 20:14:06 pm »
Не искам слънце,
нека мрак ме гали.
Душата ми в момента
не търпи похвали.

Компания не ми е нужна,
от илюзорни сънища
сама желая аз да се събуждам...