ОТМЪСТИТЕЛНИЯТ ГЕН

[tuik]

 Търпо Трайков излезе то кабинета на шефа си много раздразнен. Направо му беше бесен, макар да не му личеше външно. И сега той вървеше към работното си място с мисълта за този разговор.
"- Ще те уволня - крещеше шефа му - ще те съсипя, имам нужните пари и власт за да го постигна, а вече и желание да го направя. Как ще оспорваш мнението ми? Кой си ти бе глупак? Ти си едно нищо. Глупак! Аз те направих човек. Благодарение на мен израстна в живота. Дадох ти работа и приятелството си, а ти така да ме предадеш. Безсрамник!
- Но бай Златко не е така - опита се да се защити Търпо - аз те измъкнах от една кофти ситуация, защото ти ми помогна в труден момент, иминно защото съм ти приятел...
- Неблагодарник - продължи Златко - Предател! Върви да работиш, че днес ти е последният ден, от утре си уволнен. Махай се от очите ми, че не мота да те гледам. Ще те съсипя! - и Търпо тръгна"
Сега застанал пред машината, обслужвана от него, той търсеше грешката си, в която го обвиняваше шефа му. Анализираше спорната ситуация, но не намираше никаде, нещо нещо в което да е объркал. Той защити Златко, но последния не призна това. Търпо се раздразни от това отношение, ядоса се на началника си и този яд се превърна в омраза."Ще види той, щял да ме унищожи, да ме съсипе, ха-ха - мислеше си Търпо - не е познал! Не ме познава! Ха-ха-ха. Ще стане точно обратното!"
В този момент телефон на шефа звънна. Обади се един клиент бе присъствал на спорната ситуация. Този човек допълнително "наля масло в огъня" като отказа поръчката, която бе направил по рано с думите "А бе Златев ти си бил голям смотаняк, а аз с такиви хора не работя и прекратявам прекратявам бизнес-отношенеята си с теб." след което затвори телефона. Златев полудя, въртеше се из кабинета си и крещеше"Ще го смажа, ще го убия, ще го убия!". Той излезе от кабинета си и се запъти към работното място на Търпо. По пътя думите, който крещеше продължаваха да се въртят в главата му. Щом го зърна изкрещя "Заради теб току що загубих сто хиляди лева, копеле мръсно", засили се към него и го бутна във ваната с киселина, застана на ръбът й и се загледа в разлагащото се тяло на своя "приятел". Когато тялото се разложи напълно, Златко извади GSM-а си и се обади в полицията за да съобщи за "нещастния случай". На другия ден отиде да даде показания, плати на когото трябваше и се измъкнна чист от ситуацията... Дали?
Когато шефа му изрева, Търпо успя да се обърне, той не разбра думите, но яроста в тях, начина по който Златко пристъпваше бяха достатъчни да се разбере, че последния ще го събори. Възникна въпроса "Къде?". В част от секундата дойде и отговорът. Зад Търпо се намираше киселината. Знаейки какво означава това той се изпоти в миг. Просто физигологичен процес задействан от страха. В следващият миг той се намираше в средата на ваната и усети разяждащата сила на киселината. Почувства болката, която му причини. Ужасна болка, болка която изгаря. Спомни си кой е виновен за това. Търпо намрази болката, намрази виновника и всичко свързано с него. Омразата премина като тръпка през разлагащото се тяло, при което се превърна в жажда за отмъщение. А киселината продължаваше да разрушава трупа, молекула след молекула, атом след атом и се приближаваше към средата, към същноста, където бе базисният пункт на жажда за мъст заплашвайки да унищожи и нея, защото това чувство за мъст се беше материализирало в няколко клетки. Усещащо заплахата то реши да се централизира в една молекула (един-единствен ген), за да може да устой на мощната атака на киселината. И успя...
Един час след убийството на Търпо полицията даде разрешение ваната с киселина да се изпразни. Отмъстителния ген заедно с киселината тръгна по отходната система  и се спря в един от филтрите на пречиствателната станция. На следващия ден предстоеше проверка на тази станция и филтъра носещ гена на отмъщението попадна в ръцете на майката на Златко. Тя трябваше да го занесе за изследване в една лаборатория. Филтъра достигна до там, но не и отмъстителния ген. Той остана върху върху кожата на ръката на майката на Златко, просмука се през нея и чрез кръвта достигна до лявата гърда(Златко като бебе бе сукал предимно от нея) и започна да излъчва огромната си отрицателна енергия, енергия която предизвика появата на карцером. Месец след появата на първите симптоми на коварната болест, майката на Златко издъхна, да тя почина въпреки всички усилия на синът й да я спаси, въпреки парите дадени за лечение, въпреки всичко...! Златко преживя това много трудно и естествено се разплака на погребението, но неговото страдание бе нищо на фона на това, което изпитваше баща му, които при първите думи на свещенника се хвърли върху ковчега и прегърна трупа с ридания"Недей си отива, не ме напускай любима. Какво ще правя без теб?". Присъстващите го вдигнаха и успокоиха веднага, но момента на докосане бе достатъчен за гена на отмъщението да се прехвърли върху него. Отново се прсмука през кожата, отново се включи в кръвообращението на бъдещата си жертва и задейства смъртоностната си сила. Този път обаче смъртта настъпи бързо. Отмъстителния ген обърка функцийте на тромбоцитите, образува се съсирек, който заседна в сънната артерия...инсулт. Бащата на Златко падна на земята, още преди някой да разбере какво става той бе мъртъв. Погребението още не бе завършило...!
Отмъстителния ген вършеше мисията си бавно, но сигурно. След родителите на Златко си замина и жена му, последваха двете му деца, а накрая и сестра му. Той побеля. Фирмата вървеше добре, но Златко тя вече не го интересуваше. Той се питаше "Защо?", не разбираше защо съдбата е толкова жестока с него, а случая с Търпо отдавна го беше забравил. Въобще не мислеше, че приината може да е там. Генът на отмъщението също беше смазан. Той бе свършил толкова работа, беше отдал толкова от своята енергия, че сега стоеше върху кожата на Златко неспособен да проникне през нея.
Всъщност не му и трябваше!
Един ден Златко, минавайки на оглед през цеха си, погледна към ваната с киселина, спомни си какво се случи преди време, усети самотата си, усмихна се тъжно и скочи в нея. Един последен, красив скок. Генът на отмъщението пръв усети киселината, неспособен да се бори с нея той и се отдаде веднага, той разбра, че е отмъстил и няма смисъл от съществуването му.