Здравей .....

[Ангелче]

                     Здравей .....

Здравей! Написах името ти върху пясъка на самотата...
Надявам се във своето скитане да стигнеш и до него...
Оставих върху него бяла роза...и душата,
която ти освободи и вече рее се във твойте предели...

Разказах ти една история от стар живот, неизживян...
След хиляди години срещаме се пак!
Сложих днешния живот върху треперещата длан,
очи затворих и потънах в мрак...

Затворих вратата, за да мога нова да отворя.
Забравих спомена, за да мога нов да си създам.
И колкото и тихо, на вълните да говоря...
ти ще чуеш думите ми, знам!

Здравей! Не се обръщай по пътеката от сълзи,
аз чакам тук...във свят от приказките сътворен.
Ела, във дългото си и безцелно скитане,
във нов живот да скиташ с мен!

Написах името ти, сякаш е молитва...
и сякаш няма по красиво име на света!
Къде си бил, не искам и да питам!
Стигни до тук... със моята душа!

[SteeleR]

Красиво е ... 

[Ангелче]

 

[Gentiana]

                     Здравей .....

Здравей! Написах името ти върху пясъка на самотата...
Надявам се във своето скитане да стигнеш и до него...
Оставих върху него бяла роза...и душата,
която ти освободи и вече рее се във твойте предели...

Разказах ти една история от стар живот, неизживян...
След хиляди години срещаме се пак!
Сложих днешния живот върху треперещата длан,
очи затворих и потънах в мрак...

Затворих вратата, за да мога нова да отворя.
Забравих спомена, за да мога нов да си създам.
И колкото и тихо, на вълните да говоря...
ти ще чуеш думите ми, знам!

Здравей! Не се обръщай по пътеката от сълзи,
аз чакам тук...във свят от приказките сътворен.
Ела, във дългото си и безцелно скитане,
във нов живот да скиташ с мен!

Написах името ти, сякаш е молитва...
и сякаш няма по красиво име на света!
Къде си бил, не искам и да питам!
Стигни до тук... със моята душа!

Здравей! Намерих те сега,
когато името ми в пясъка потъна,
отмито от пенливата вълна,
която линията на брега огъна.
Не питай..Знаеш, че така е най-добре-
къде съм бил да знае онзи вятър ,
в прозорците ми с мирис на море,
събуждащ утрото в житейския театър.
Пътеката от сълзи съхне там,
където гларусите влачат свойто Вчера.
Не се обръщам, малко ме е срам,
че късно връщам се да те намеря.
Аз скитник съм, не свърта ме, уви,
в пейзажи, памети, животи и надежди.
Но само твойте разплакани очи
аз нося в себе си със много, много нежност.

[Ангелче]

Аз по тази нежност те познах в света необятен
и със сълзи целунах те по гладката коса...
Твоето тихо завръщане сто живота очаквах...
но днес те срещнах и веднага те познах...
Докосни ме, да се убедя ,че не сънувам!
Докосни ме ,скитнико със студени ръце....
В съня си твоя плач дочувам....
но реално е това измръзнало лице...
Докосни ме, гларусите с теб да заплачат...
Щастливи ли са днес тези сълзи?!
Обичат те и изгрева и здрача...
Обичат те вълните дори....
Ти си днес по-красив от всякога!
По- нежен от пролетно утро си ти!
Здравей! Завръщай се понякога,
за да спира над мен да вали!...

[Gentiana]

Здравей!
Донесох ти нежността си ,
събрана в росата
сред листенцата на рози,
които брах по пътя си към дома.
Кървави следи има по бялото
от трънчетата им -проза.
Не може да има без бодли красота.
Ще се завръщам винаги при тебе,
защото те обича
дивото зверче,
свито в моята душа.
Където и да ходя,
от теб не се отричам,
търся те във всяка секунда,
отронена от вечността.

[Ангелче]

Търся те в зениците насълзени
в който познах и себе си и света...
Търся те дори сред вълните солени
и в небето, просторната нишка тъга...
А ти си навсякъде, моя въздух студен,
лицето на моите празни очи!
А ти си в душата ми и винаги с мен
търсиш живота и себе си ти!