И пия от очите ти тъгата
сладката кръв да изтрия...
Гледам как се сливаш със душата ми
и искам в нежността да те убия!
Но само жаждата по устните личи
и ти превръщаш се във моя призрак снежен...
Гледам твойте красиви очи...
Защо си толкова обсебващо нежен?!
Защо ли?! Може би, защото
в прегръдките на самодиви нощем спя,
защото вятърът ми шие облеклото
от морска пяна, шеметна вълна.
Защото лунен прах с звездици пия,
а после къпя се във утринна роса.
При теб се връщам- искам да изтрия
останките от твоята тъга.
![[heart__]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz017.gif "heart")
А може би си само призрак от морето,
на пяната рисунка избледняла...
И впиваш се с последни сили във сърцето ми,
за да бъда отново с морето цяло.
А може би очите ти са моят фар,
изгубеното да се върне пак...
И на морските стихий господар -
притегляш ме във синия мрак!
