На бедните ми трепетни ръце
какво би дал, когато тъй копнеят
за щастие от каменно сърце,
протегнати към мрачното преддверие?...
На малката ми, кървава душа
какво от обич би й споделил,
когато няма в тебе топлота
и без да искаш, смъртно си ранил?...
На тъжно-бляскавите ми очи
какво ще кажеш?... Гледаш надалече!..
Навярно съвест те вини,...
Сега е късно! Тръгнах в мрака вече!