Не ме боли, че продадох ръцете...
Които тъй нежно с шепот те милваха...
Не ме боли, че пречупих крилете...
Нито, че раздрах кръвта си безмилостна...
Не ме боли, че разбих огледалото...
Което отразяваше тебе у мен...
Не ме боли, че завиках на спрялото...
Минало, носещо покой подлуден...
Не ме боли, че изгоних съня си...
Че нощта изтезавам без капчица вяра...
Не ме боли, че почерних деня си...
Нито, че отрова изсипах на прага...
Не ме боли, че загърбих създания...
Объркали глупаво свойта посока...
Не ме боли, че получавам порицания...
Че в шепи възспирам песента на водоскока...
Не ме боли, че разбих аз косите...
Нито, че зарових плътта си в земята...
Не ме боли, че прегънах очите...
И виждат те днес само празнотата...
Не ме боли, че болка не чувствам...
Не ме боли, че треперят нощните звезди...
Не ме боли, че живота напуснах...
Нито че смъртта погубих... Не!
...
Не ме боли!!!
