Автор Тема: Плачат ли мъжете?  (Прочетена 1833 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Плачат ли мъжете?
« -: Май 17, 2006, 19:25:22 pm »
Когато си тъжен
очите ти имат онзи цвят
на бурята,
която сънувам всяка нощ
и в която се чувствам
изгубена и нищожна.
Когато кръвта ти е
апатична и студена,
нещо в мен прави
самотата и болката
нетърпимо невъзможни.
Когато...
Има дни, в които
пътуването ми до теб
е дълго и мъчително,
макар да си на една ръка разстояние.
Дни, в които просто не те достигам.
Къде си?
Затворено е за мен сърцето ти,
нищо че упорито повтаряш,
че ме обичаш...повече отколкото
въобще било възможно.
Какво си?
Моята слабост?
Присъда?
Или проклятие?
Ех, питам те ,
но и сама отговора си го зная...
Ти си моето нежно разпятие.
Заковани са за думите ти
ръцете ми,
трънен венец ми е любовта ти.
Чакам само копието,
което ребрата на
недоносената ми съпротива
ще строши.
Всъщност....,
плачат ли мъжете?!








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #1 -: Май 17, 2006, 22:32:56 pm »
И търсейки те преоткривам тъгата
острие - забито в сърцето с печал!....
Плаче ми за теб със глас душата....
а своите сълзи ти си продал!
И търсейки те ...искам да изкрещя без глас...
Плакал ли си ,че се счупи света от кристал?
Плакал ли си ,че плакала съм аз?
Не-е-еее ... своите сълзи ти си продал!
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #2 -: Май 17, 2006, 23:52:14 pm »
Има дни , в които го затварям...
Има дни , в които ти повтарям,
че те обичам,без да казвам
защо с мълчание те наказвам...

Има дни , в които не смея да говоря,
защото ,когато устни разтворя ,
знам , че ще те заболи , а не искам...
Няма...Не мога...Себе си потискам...

Но няма дни , в които да не те обичам...
Няма дни , в които да не искам да сме сами...
Няма дни , в които да не ме привличаш...
Няма дни...Няма дни...Няма дни...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #3 -: Май 18, 2006, 00:26:33 am »
И как боли, когато те няма
и колко е празен светът...
отдавна е изпразнена очната яма,
няма да видиш от там сълзи да текат

Ще трябва да ги потърсиш някъде другаде,
там където за теб все още ме няма,
там където... няма да ти кажа къде,
ти отдавна имаш за това място покана

Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #4 -: Май 18, 2006, 00:43:57 am »
 [flowers] [flowers] [flowers] [gentle-fen] [gentle-fen2]
Цветя и за трима ви.
Прекрасни стихове сте сътворили.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #5 -: Май 18, 2006, 00:49:43 am »
И търсейки те, преоткривам тъгата
острие - забито в сърцето с печал!....
Плаче ми за теб със глас душата....
а своите сълзи ти си продал!
И търсейки те ...искам да изкрещя без глас...
Плакал ли си ,че се счупи света от кристал?
Плакал ли си ,че плакала съм аз?
Не-е-еее ... своите сълзи ти си продал!

Продадените сълзи горчат в чашата на душата
и колко пъти ги пия, а не свършват - ден и нощ.
Плача за всичко без сълзи. Не ме вини за тъгата,
с която сърцето ти наранявам като с остър нож.
Крия се от теб, защото те обичам, а си го забранявам.
Искам през този живот да премина сам и неразбран.
Нищо след себе си -нито прашинка- не искам да оставям.
Споменът за теб и твоите сълзи дълбоко в мен е прибран.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #6 -: Май 18, 2006, 03:09:51 am »
Има дни , в които го затварям...
Има дни , в които ти повтарям,
че те обичам,без да казвам
защо с мълчание те наказвам...

Има дни , в които не смея да говоря,
защото ,когато устни разтворя ,
знам , че ще те заболи , а не искам...
Няма...Не мога...Себе си потискам...

Но няма дни , в които да не те обичам...
Няма дни , в които да не искам да сме сами...
Няма дни , в които да не ме привличаш...
Няма дни...Няма дни...Няма дни...

Дните и нощите ми едни в други се преливат.
Така са се смесили, че не знам нощ ли е или ден.
Когато мълчиш просто разума си губя.Изстиват
кръвоносните ми съдове.Ти болиш дълбоко в мен.

Затваряш сърцето си,знаеш че ме наказваш,
защото ме оставяш на планета без въздух и вода.
Повяхва красотата и ми се струва, че ме намразваш.
Това ме убива, мразя тези диви пристъпи на самота.

Повтаряй ми, че ме обичаш, дори когато не те чувам.
Кажи го на вятъра, на небето, на полската трева.
И аз ще си го шепна, макар на сърдита да се преструвам.
Аз и ти - двете страни на онази лудост - ЛЮБОВТА.

 


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #7 -: Май 18, 2006, 03:15:51 am »
И как боли, когато те няма
и колко е празен светът...
отдавна е изпразнена очната яма,
няма да видиш от там сълзи да текат

Ще трябва да ги потърсиш някъде другаде,
там където за теб все още ме няма,
там където... няма да ти кажа къде,
ти отдавна имаш за това място покана
Сълзите ти са живи, макар да не го признаваш.
Тайно още от очите ти нощем текат.
Намирам те винаги и навсякъде.Все забравяш,
че е прозрачен и близък за мен твоят свят.

Там където... Мястото ми е познато.
Дали ще го посетя, наистина не знам.
Търся в тъмното пръстите на приятел
на които от своята топлина да дам.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #8 -: Май 19, 2006, 13:54:32 pm »
И търсейки те, преоткривам тъгата
острие - забито в сърцето с печал!....
Плаче ми за теб със глас душата....
а своите сълзи ти си продал!
И търсейки те ...искам да изкрещя без глас...
Плакал ли си ,че се счупи света от кристал?
Плакал ли си ,че плакала съм аз?
Не-е-еее ... своите сълзи ти си продал!

Продадените сълзи горчат в чашата на душата
и колко пъти ги пия, а не свършват - ден и нощ.
Плача за всичко без сълзи. Не ме вини за тъгата,
с която сърцето ти наранявам като с остър нож.
Крия се от теб, защото те обичам, а си го забранявам.
Искам през този живот да премина сам и неразбран.
Нищо след себе си -нито прашинка- не искам да оставям.
Споменът за теб и твоите сълзи дълбоко в мен е прибран.



Сълзите ти излишни са били...
Повярвай всичко е било една измама...
Те не станаха следи...
И нищичко от теб не остана...
Споменът избледнял ми напомня...
Че бил си човек, макар наполовина...
Някой ден и ти ще си спомниш,
че съм тук и че ме има!
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #9 -: Май 19, 2006, 14:26:45 pm »
Сълзите са живи, така е,
но недей да ги търсиш в очите,
отдавна от там ги избърсах,
в момент на слабост
и после изхвърлих ги,
в кофа за смет...

Сълзите са живи така е,
и от там далече от мен,
болят повече даже...

Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #10 -: Май 20, 2006, 11:13:10 am »
Сълзите болят,
но от тях се пречиства живота-
като пролетен дъжд,
който въздуха прави тъй свеж.
Има смисъл, когато
събрани дълбоко в душата,
бавно капят
в неистово нежен, любовен копнеж.
Не, недей ги изхвърля!
За къде сме без чувства красиви?!
В свят на дива жестокост,
на скърцащи зъби и жлъч.
И да плачем си струва.
Тази светла тъга ни отива.
Има в тъмното светъл ,
лекуващ ни
пътеводен лъч.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #11 -: Май 29, 2006, 23:38:23 pm »
Има дни , в които го затварям...
Има дни , в които ти повтарям,
че те обичам,без да казвам
защо с мълчание те наказвам...

Има дни , в които не смея да говоря,
защото ,когато устни разтворя ,
знам , че ще те заболи , а не искам...
Няма...Не мога...Себе си потискам...

Но няма дни , в които да не те обичам...
Няма дни , в които да не искам да сме сами...
Няма дни , в които да не ме привличаш...
Няма дни...Няма дни...Няма дни...

Дните и нощите ми едни в други се преливат.
Така са се смесили, че не знам нощ ли е или ден.
Когато мълчиш просто разума си губя.Изстиват
кръвоносните ми съдове.Ти болиш дълбоко в мен.

Затваряш сърцето си,знаеш че ме наказваш,
защото ме оставяш на планета без въздух и вода.
Повяхва красотата и ми се струва, че ме намразваш.
Това ме убива, мразя тези диви пристъпи на самота.

Повтаряй ми, че ме обичаш, дори когато не те чувам.
Кажи го на вятъра, на небето, на полската трева.
И аз ще си го шепна, макар на сърдита да се преструвам.
Аз и ти - двете страни на онази лудост - ЛЮБОВТА.


Повтарям го дори във сънищата...
Шепна го през сълзите в нощта...
Плача, щом помисля си за бъдещето...
Но знай-Обичам те! Дано все така

думите ми до теб по вятъра да достигат...
Да бъде духът ти винаги приповдигнат,
усмивката ти да ми изгаря страстно сърцето...
А очите ти-Боже...те ме пренасят в морето

от щастие, което се слива нейде край хоризонта далечен
с мечтите на небето...Детето...в мене виж как пробуждаш...
И то те обича...Обича, когато с устни във водата рисуваш
красиви картини, от които пък съм другаде отвлечен...

Искам някак да ти помогна
стъпките ми мълчаливи до там да последваш...
Самотната планета да е далеч, на светлинни години...
Въздух там аз ще ти вдишвам, с вода ще те обливам,

само, моля те, недей да изчезваш,
защото няма да ми е достатъчно просто:"Помни ме!"...
« Последна редакция: Май 30, 2006, 01:09:42 am от Gentiana »
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #12 -: Май 30, 2006, 01:38:13 am »
Повтарям го дори във сънищата...
Шепна го през сълзите в нощта...
Плача, щом помисля си за бъдещето...
Но знай-Обичам те! Дано все така

думите ми до теб по вятъра да достигат...
Да бъде духът ти винаги приповдигнат,
усмивката ти да ми изгаря страстно сърцето...
А очите ти-Боже...те ме пренасят в морето

от щастие, което се слива нейде край хоризонта далечен
с мечтите на небето...Детето...в мене виж как пробуждаш...
И то те обича...Обича, когато с устни във водата рисуваш
красиви картини, от които пък съм другаде отвлечен...

Искам някак да ти помогна
стъпките ми мълчаливи до там да последваш...
Самотната планета да е далеч, на светлинни години...
Въздух там аз ще ти вдишвам, с вода ще те обливам,

само, моля те, недей да изчезваш,
защото няма да ми е достатъчно просто:"Помни ме!"...
Няма да изчезвам, но ти обещай че няма да плачеш!
Бъдещето е нашия чист, още неизписан лист.
Да напишем нещо хубаво в него е нелека задача,
но аз вярвам, че като мен и ти си оптимист.

Думите ти ме намират и в най-тъмния ъгъл, в който съм се свряла.
Дори, когато не искам нищо да слушам и затварям очи и уши .
Правят черните криле на убийствената ми печал в приказка бяла.
Без да искам се поддавам и усмивката ми сама за тебе цъфти.

Детето в тебе е сладко създание, което ме разнежва и разсмива.
Чувствам как обичта му покълва дълбоко и в моята душа.
Готова съм да го пазя с любов, да го завивам, за да не изстива
през хладните нощи, когато демони търсят под прозорците ни храна.

Помагаш ми и стъпките ти ще следвам без съпротива,
готова съм да те последвам дори до края на света,
сега, когато този студен и жесток свят ме убива,
когато наказва без вина чувствителната ми душа.

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #13 -: Май 30, 2006, 07:19:08 am »
Сълзите ти излишни са били...
Повярвай всичко е било една измама...
Те не станаха следи...
И нищичко от тебе не остана...
Споменът избледнял ми напомня...
Че бил си човек, макар наполовина...
Някой ден и ти ще си спомниш,
че съм тук и че ме има!
Този ден вече е тук и на вратата ми чука.
На прага ми оставя спомен, от който боли.
В сърцето се промъква през тайна пролука
мисълта, че разплакал съм красивите ти очи.

Искам да те върна, но устните ми не се разтварят,
за да извикат името ти. Не мога да шепна дори.
Ела сама. Разрови въглените, които в мене догарят.
Съживи, възпламени отново в душата ми любовта.

 [gentle-fen2] [gentle-fen]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Плачат ли мъжете?
« Отговор #14 -: Май 31, 2006, 19:16:52 pm »
Сълзите ти излишни са били...
Повярвай всичко е било една измама...
Те не станаха следи...
И нищичко от тебе не остана...
Споменът избледнял ми напомня...
Че бил си човек, макар наполовина...
Някой ден и ти ще си спомниш,
че съм тук и че ме има!
Този ден вече е тук и на вратата ми чука.
На прага ми оставя спомен, от който боли.
В сърцето се промъква през тайна пролука
мисълта, че разплакал съм красивите ти очи.

Искам да те върна, но устните ми не се разтварят,
за да извикат името ти. Не мога да шепна дори.
Ела сама. Разрови въглените, които в мене догарят.
Съживи, възпламени отново в душата ми любовта.

 [gentle-fen2] [gentle-fen]


Искаш да ме върнеш, но не можеш
мъжката ти гордост слабост е пред мен....
А ще искаш, повече, когато ме загубиш
и осъзнаеш грешките си някой ден....

Но аз си те познавам... не съм и очаквала...
Сила в любовта да проявиш...
Няма вече нищо за възпламеняване...
Само в нараненото сърце гориш!
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!