Забравих те ... Почти!
Разбих и собствените си основи.
Оставих ти душата си,
а чувствата си скрих ,
заключени в окови.
Потърсих те... Отново.
Идеята за любовта ни
пак от песъчинки обич
аз изграждах ...
Обикнах те!
Прегърнах те ...
С много нежност
те целунах .
Аз пазя теб
и себе си -
в едно сме ...
От двама ни ни пазя!
Душмани сме единствени
на любовта си.
В очите ти се взирам -
отново тръпки ме побиват ...
Дарих ти себе си ,
не ме пречупвай -
пак ще трябва
ти да ме извайваш.