Вглеждах се в теб, крадях си вълшебни мигове,
да разпознавам щастието в твойте очи!
И в своя сън не разбрах ,че си отиваш
и всеки миг последният е трябвало да проследи...
Останах без думи ... Събудих се сама.
Ден ,във който трудното начало искаше да се роди...
Имах те, твоето присъствие, въздух, душа...
Имах те, а ти се изплъзваше пред моите очи...
И сега протягам ръцете към нищото... сляпо
и във вик отчаян името ти нежно крещя!
Имах те, Господи... реалност било е ...
а аз като в сън твоето присъствие пропилях...