Изплюх сълзата, доста дълго дъвках я,
И вкарах във устата таз лъжа
И дъвках я ,и дъвках я и вярвах и,
Но почна да горчи като ръжда....
Разкъсах ръбчета на снимката,
Изрязах слънцето в лицето ти
И там, написах и залепих думите:
"Жената, де разби сърцето ми"
Със сълзите поливах роза на надеждата,
израсна само с листчета,с бодли,
Цветът го няма,а сърцето шепнеше:
"Красивите жени са без души"
Помни, и тебе някой ще те нарани
И всичката ми болка ще изпиташ
Тогава ще познаеш що са истински сълзи
Сама в съня ще чакаш, ще се скиташ
Но никой няма да се появи,
А само бели косъмчета във косите ти.............Помни...
