Ще умра....

[Ангелче]

Ще умра... знам ще умра, като феникс уморен...
Твърде дълго се прераждах, твърде болеше...
И изгубих човешката нишка от мен...
изтрих илюзията, която ни делеше.
Отпий си от мен, прегърни ме в отрова!
И от очите ти новият миг ще изстръгна!
Ще умра...знам ще умра... повече не мога...
Ти във раковина от идеали ме превърна!
Закриляй ме, в последните, най-страшни дни...
Отпий си от мен, кошмар несбъднат, съвършен.
Нека умра...нека умра...в мига на твоите очи!
За да бъдеш част , прераждаща се в мен!

[KUKLI4KATA]

поздравче от мен ,Ками

Тихичко чакам – чакам мига...,
взела съм даже последно причастие –
не пред свещеник, а в свойта душа
се изповядах без капка пристрастие.

Бях лоша зная и съгреших,
свойто достойнство за нищо раздавах,
живях в наглост и много лъжи,
алчност, коварство, гняв, лицемерство.

Порочна съм и си признавам –
бях зла и надменна,
продавах тялото си, но и душата –
продавах се все за тленно.

И днес ще умра в самота,
сам Бог ще склопи мойте очи,
извърших грешки, но платих и цена –
сама ще завърша свойте дни.

[FALLEN]

 
Ще умра...
Няма смисъл да ме спираш...
Аз така си избрах...
Дойде моят звезден час.
Отивам си.
Запоследно вече.
Никой не може да ми промени решението.
Заминавам...
Пътувам за отвъдното.
Пътят ми ще е дълъг,
но аз ще съм силна...
Ще се преборя със смъртта.
А ти ако можеш ме хвани!

[Ангелче]

поздравче от мен ,Ками

Тихичко чакам – чакам мига...,
взела съм даже последно причастие –
не пред свещеник, а в свойта душа
се изповядах без капка пристрастие.

Бях лоша зная и съгреших,
свойто достойнство за нищо раздавах,
живях в наглост и много лъжи,
алчност, коварство, гняв, лицемерство.

Порочна съм и си признавам –
бях зла и надменна,
продавах тялото си, но и душата –
продавах се все за тленно.

И днес ще умра в самота,
сам Бог ще склопи мойте очи,
извърших грешки, но платих и цена –
сама ще завърша свойте дни.

Мерси, Рени...

Ще умра...Знам ще умра.
Уморих се да падам...надолу да падам...
някъде сърцето в дъното опря...
И там разбрах, че времето продавам.
Последните думи...молитвата скръбна...
горчат на устните, преглъщам кръвта.
Но ти ме намери...в отрова прегърна
и изпи ме паднала до низостта.

[Ангелче]

Ще умра...
Няма смисъл да ме спираш...
Аз така си избрах...
Дойде моят звезден час.
Отивам си.
Запоследно вече.
Никой не може да ми промени решението.
Заминавам...
Пътувам за отвъдното.
Пътят ми ще е дълъг,
но аз ще съм силна...
Ще се преборя със смъртта.
А ти ако можеш ме хвани!

 

Хвани ме, с двете ангелски ръце
във полет на вълшебството от сън изпито...
Прегърни ме с бели криле...
Душата, която безкрила отлита.
Аз ще се нося, в ума ти на тези криле...
Аз ще те търся, без ум и сърце.

[ilusia]

Ще умираш а ??!
А Бой!!!!!!!

Неще умре вячно младата душа
душа родила се от векове
душа в тяло на дете.

Не ще умреш сега ,
от някаква загубена мечта
никога не се предавай пред света
не живей за някого дете...

Живей защото имаш този дар
живей , пак и сама макар
Живей.... света голям
все някой някога ще бъде
твоят дан....
И барт , магьосник , скитник,
повелител и защитник....

Живей сега
ще иначе ще ступам в нощта
крехото ти тяло , за бой май зажадняло 
Кратко лирическо отклонения 

[Gentiana]

Ще умра... знам ще умра, като феникс уморен...
Твърде дълго се прераждах, твърде болеше...
И изгубих човешката нишка от мен...
изтрих илюзията, която ни делеше.
Отпий си от мен, прегърни ме в отрова!
И от очите ти новият миг ще изстръгна!
Ще умра...знам ще умра... повече не мога...
Ти във раковина от идеали ме превърна!
Закриляй ме, в последните, най-страшни дни...
Отпий си от мен, кошмар несбъднат, съвършен.
Нека умра...нека умра...в мига на твоите очи!
За да бъдеш част , прераждаща се в мен!

Ще умреш?! О, колко пъти съм умирала!...
И уж все беше за последно,все до край...
Агония - жестока, депресирана,
която хапе като куче май...
Умираш ли?...Недей се заблуждава.
И аз се влачех като утринна мъгла,
която в полуздрача се стопява
и вкус оставя на олово във кръвта.
Не можеш?...Боже, колко много можем!
Проклятия, молитви,тишина.
Живот по навик, просто невъзможен,
във свят на нечовешка самота.
Сега си слаба. Уморени са крилете
и ти се струва, че пера в нощта валят,
че падат скършени ръцете ти и двете,
че мразиш онзи- и светец, и гад.
Но всичко се оттича и остава
една безумна, нежна светлина,
в която те прегръщат и целуват
най скъпи длани, устни...Знам това.


 

[FALLEN]

Ками,много добре се справяш,забелязвам новия ти начин на писане....но до сега едно весело стихче не съм прочела от тебе...Ще се караме,ей!

Думите са излишни,
нямат смисъл...
Сълзите са остаряли и пресъхнали...
Усмивките са скрити зад каменни стени,
спомените се превръщат в искри...
А аз умирам...
Бавно,докато не отида горе...
На небето...
Дано поне там не страдам...
Дано поне там да ме приюти Дявола...

[...::Mag1::...]

браво на всички! ;) 

[Ангелче]

Ще умираш а ??!
А Бой!!!!!!!

Неще умре вячно младата душа
душа родила се от векове
душа в тяло на дете.

Не ще умреш сега ,
от някаква загубена мечта
никога не се предавай пред света
не живей за някого дете...

Живей защото имаш този дар
живей , пак и сама макар
Живей.... света голям
все някой някога ще бъде
твоят дан....
И барт , магьосник , скитник,
повелител и защитник....

Живей сега
ще иначе ще ступам в нощта
крехото ти тяло , за бой май зажадняло 
Кратко лирическо отклонения 

Еййййййййй....... Не ми даваш нищо ти!!!

[Ангелче]

Ками,много добре се справяш,забелязвам новия ти начин на писане....но до сега едно весело стихче не съм прочела от тебе...Ще се караме,ей!

Думите са излишни,
нямат смисъл...
Сълзите са остаряли и пресъхнали...
Усмивките са скрити зад каменни стени,
спомените се превръщат в искри...
А аз умирам...
Бавно,докато не отида горе...
На небето...
Дано поне там не страдам...
Дано поне там да ме приюти Дявола...

Весело... някой ден, но не скоро!!! Е добре, за да не се сърдиш... още тази вечер.

[Ангелче]

Ще умра... знам ще умра, като феникс уморен...
Твърде дълго се прераждах, твърде болеше...
И изгубих човешката нишка от мен...
изтрих илюзията, която ни делеше.
Отпий си от мен, прегърни ме в отрова!
И от очите ти новият миг ще изстръгна!
Ще умра...знам ще умра... повече не мога...
Ти във раковина от идеали ме превърна!
Закриляй ме, в последните, най-страшни дни...
Отпий си от мен, кошмар несбъднат, съвършен.
Нека умра...нека умра...в мига на твоите очи!
За да бъдеш част , прераждаща се в мен!

Ще умреш?! О, колко пъти съм умирала!...
И уж все беше за последно,все до край...
Агония - жестока, депресирана,
която хапе като куче май...
Умираш ли?...Недей се заблуждава.
И аз се влачех като утринна мъгла,
която в полуздрача се стопява
и вкус оставя на олово във кръвта.
Не можеш?...Боже, колко много можем!
Проклятия, молитви,тишина.
Живот по навик, просто невъзможен,
във свят на нечовешка самота.
Сега си слаба. Уморени са крилете
и ти се струва, че пера в нощта валят,
че падат скършени ръцете ти и двете,
че мразиш онзи- и светец, и гад.
Но всичко се оттича и остава
една безумна, нежна светлина,
в която те прегръщат и целуват
най скъпи длани, устни...Знам това.


 

Всичко се оттича, казваш ти...
Но корабът старинен и красив на самотата...
Пусна котва и сега боли
забита тя до дъното в душата.
Всичко може да се преживее...
Как да праживееш в себе си смъртта.
Болката, дори и да изтлее...
Всичко ще остане в пустота.