Пламен Поетрески беше мечтател.Въпреки че наближаваше едва 40-те си години,нямаше и следа от някогашната му красота.Лицето му покрито с бръчки, а иззад беззъбата му уста личаха останките от два зъба, останали до половината и почернели.Неправилният му череп беше ограден от рядка коса,която пък от своя страна беше мазна,сплъстена и наподобяваше разпердушинена сламена възглавница.Но напук на тези негови недъзи, Поетрески беше преди всичко човек - емоционален, великодушен, отзивчив.Рядко се срещат такива като него.А каква беше мечтата му ли?Ще ви кажа, ала всяко нещо с времето си>
От малък Поетрески имаше влечение по самолети.В първи клас взе на татко си големия черен чадър и се закачва по стълбите към тавана.Отвори вратичката на тавана и излезе на покрива на къщата.Без да му мисли разтвори с един замах чадъра, сграбчи го здраво с двете си ръце и притисна дръжката му до гърдите си.И тъкмо затвори очи, та да скочи, когато ръката на баща му го сграбчи здраво за яката и го дръпна силно към себе си...Спаси го тогава баща му.
Какво дете беше Поетрески..А сега, на старини, беше два пъти по-голямо дете, два пъти по вманиачен в летенето...
Единственото наследство, останало му след смъртта на родителите му бе двустайна панелка на 7-я етаж в ЖК Младост 1.Нямаше семейство, а и никога не бе мислил да има...,та нали само за летене мислеше....Духна силен вятър и се смрачи.Облаците почти докосваха земята.Птици се разлетяха.Поетрески седеше на малко дървено столче на терасата и гледаше към небето.Загледа се и в птиците.Колко красиви бяха техните движения.Плавно и грациозно размахваха крила, правеха причудливи пируети, рисуваха безкрайни кръгове."Ех, ако мойех да летя като тях"изпъшка примирено Поетрески.След това запали цигара, постоя още малко да гледа птиците,а после се прибра свъсил вежди,та да си ляга.Заспа Поетрески и засънува...
......За пръв път в живота си сънуваше че лети..Пореше въздуха с ръцете си, въртеше се по корем и не падаше,и не падаше,..а колко красиво беше там горе в небесния простор.Виждаше светлините на заспалия град, колите щъкаха насам натам като малки мравки ,а звездите изглеждаха по- ярки, по- близки, по- топли..И тогава стана нещо страшно.Поетрески започна да пада.Сякъш земята го теглеше.И когато беше наближил земята и щеше да се удари в нея над него се появи Дяволът.Самият дявол беше - приличаше на човек, с малки рогца избили в краищата на челото му и с лукава усмивка се приближи към Летеца.Сякъш времето спря.Протегна Дяволът ръката си към Поетрески и каза:
"Идвам да ти предложа сделка,която ти ще приемеш!"
Поетрески се обърка, и не знаеше какво първо да каже...изфъфли нещо и каза :"Добре , казвай каква ще да е тая сделка"
"Щ е ми дадеш душата ти ,а в замяна..дяволът помълча малко, после продължи...В замяна аз ще направя за 7 дена така, че ти ще можеш да летиш"
Поетрески затрепера...за първи път чувстваше страх и несигурност.За първи път залагаше душата си пред най-съкровенната си мечта.После преглътна ,пое си дълбоко въздух и каза:Съгласен съм ,съгласен.."
После дяволът изчезна, а зашеметения Поетрески се приземи в леглото си.И заспа отново.Като се събуди, той помисли, че всичко е било само един сън, че няма никакви дяволи да си правят сделки.Пък и за какво ще им е неговата душа .
Н а другия ден като се събуди усети силни болки в гърба...
На втория ден като се събуди болката прерастна във агония , а от гърба му се появиха две подутинки, който растяха ли, растяха
На третия ден кожата навсякъде, по цялото му тяло започна да го сърби, и му се образуваха черни петънца,наподобяващи странен обрив.
Н а четвъртия ден подутините на гърба му се спукаха, и наред с всичките гадости, които изтекоха, от там се появиха две пипалца.
На петия ден пипалцата пораснаха в крилца..
Н а шестия ден крилата добиха огромни размери ,та Поетрески не беше свикнал с тежестта им и ходеше прегърбен леко назад...
На седмия ден навсякъде изпод кожата му проби перушина , а и крилата на гърба му и те се покриха с черен мъх.Свечери се..В стаята на Поетрески имаше някой, но по сянката не можеше да се познае дали това е човек ..или птица..По късно ,когато Луната освети стаята,проблясна беззъба усмивка--Тази на Поетрески.Гледката беше ужасна-- полуптица, получовек,покрит с черна перушина и с огромни крила на гърба си,.И на Поетрески не му се вярваше.Но мислите му бяха прекъснати от внезапното появаване на Дявола:
"Значи не е било сън"-измрънка Поетрески
"Защо си мислиш, че реалния живот е по различен от съня .."Аз дойдох да взема моята печалба, и ще я взема...Хайде, приятелю, нали искаше да летиш, скачай...!
Поетрески отвори вратата на терасата и замръзна на ръба на 7-мия етаж.Стори му се,че сцената с чадъра се повтаря, но този път нямаше кой да го дръпне, да го спази..Убит от собствените си мечти.Каква ирония, какъв цирк.И без повече да му мисли,стъпи на парапета и се хвърли...Но ужас.. крилата и перушината в миг изчезнаха,а мечтателя летец се носеше със страшна сила надолу..И по-близо, и още по-близо...и край......Тялото на Поетрески падна на студения асвалт.Локва топла кръв се образува за секунди..Поетрески не чувстваше нищо...Сладко опиянен,долавяше странна музика.При него слезе Господ ,протегна ръка, стисна го здраво за яката и го задърпа....И двамата с Господ летяха,летяха.......нагоре към Райските порти на покоя....А долу под тях остана да лежи на асвалта едно обезобразено тяло,без капка кръв в вените си, студено, изстинало.,,Около сянката злобно подскачаше някакъв странен тип,като че ли имаше рога на челото си..колко странно... досега не бях го виждал в квартала.....а трупът без съмнение беше на чичо Поетрески...Бил запален много по самолетите ..Казват че сключил сделка с Дявола, и затова умрял..обаче аз не вярвам...А ВИЕ...
ПС:тОВА Е ПЪРВИЯ МИ ОПИТ В ТОЗИ ЖАНР,.. НЕ МИ СЕ СМЕЙТЕ МНОГО....ПЛЗЗ
