Сърцето ми застива
всеки път, когато ни делят минути.
Попарен като от коприва
трепна с твоя образ във ума си.
Мигът на срещата ни приближава,
да мисля за това избягвам,
защото самотата не прощава,
а още няма те да ме зарадваш.
Знам, ще дойдеш тук при мен.
Тази мисъл дава ми надежда...
Знам, защото идваш всеки ден
и мислите ми в своите нареждаш.
.........
Чувам ритъм - твоето рърце...
Усещам, че към мене приближаваш.
Към светлината пак протягам аз ръце,
от там ще дойдеш... Още миг остава...