Изгорете го на кладата!!!
Бъркате човека...
Недейте!...
Тълпата реве-
еуфория,
дива нечовешка мъст.
Ти си ангел небесен,
но те не виждат светлината.
Тези първични селяци,
миришещи на лук и пръст.
Дай им зрелища гадки,
болка страшна човешка.
Когато убиват някого
как грозно ръмжат.
Очите ти ме побъркват,
в тях е кротостта на небето,
толкова са чисти,
че за тебе ми е жал,
човече свят...
Не се противиш...
Вече кладата е готова.
Тези съчки от бор,
и от стара липа
как лесно се палят
и горят като Ада.
Бързо ще освободят
чистата ти, невинна душа.
Не мога да гледам,
но как да избягам
през тази стена
от груба човешка плът?!
Свърши се...
Късно е...
Уж изгориха тебе...
а защо в мен
затрупан под черна пепел
е всеки
за отстъпление път.
Защо светлината помръква
и диво стене?
И аз ли съм като тези
неразумни същества?
Когато оставиш
Злото над всичко връх да вземе,
ти самият не струваш нищо.
Тъжно е, но е факт.
На кладата изгоря и моята душа.
