Понякога - да, но вече е късно,
късно за облик реален на моите мечти,
късно за 'Здрасти', късно за 'Сбогом',
късно, защото отдавна всичко свърши, уви...
Късно е да чувам отново
сърцето как силно крещи
и иска да кажа - тихо да Й прошепна,
че за мен Тя е всичко, уви...
Късно е за мечти
за прекрасни картини на пейзажи и морета
където двамата с Нея сме хваната за ръце,
защото сега на друг принадлежи сърцето Й, уви...
Късно е... Късно е отново да лягам
облян от тъй изгарящи сълзи...
Късно е... Късно е дори да се надявам,
че някой ден съдбата ще ни срещне дори и за миг...