Сивият град

[NiksY]

По улици сиви безкрайни вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите спомени отново скърбя,
толкова самотен и толкова млад.

Разминавам се с хора стотици,
но се чувствам откъснат от тях,
защото празни са тези улици,
не ги ли запълва нейният смях.

Дръзката ми природа е опустяла
и само Тя е способна да я пробуди-
безкрайно дългата ни раздяла
болката позадрямала отново събуди.

Лицата еднообразни бегло поглеждам,
всички прикриващи тревоги и смут,
опитвам се в душите им да се вглеждам,
но потръпвам от заразния студ.

Продължавам по пътя нататък,
застелен с умряло добро
Този път, наистина, е кратък,
но наситен с толкова зло.

И по улиците сиви отново вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите размисли негласно скърбя,
толкова самотен и толкова млад.

[ivorysoul]

браво Никси, много е истинско и хубаво...и тъжно

[Gentiana]

Сив е паважът под краката ти,
но мислите си облечи във цвят.
Самотата е състояние на душата ти,
което е неуместно,когато си толкова млад.
Студени сърца винаги ще има,
това е част от голямата игра-съдба.
Но ако в себе си допуснеш тази зима,
на кристалчета ще се натроши горещата ти душа.
Злото е като пръски от размекната кал,
полепва, но от чистите се измива.
Забрави тази меланхолия и сълзлива жал.
Истината е, че изобщо не ти отиват.

:) :) :)

[SteeleR]

 [bravisimo]

[KUKLI4KATA]

браво,слънце!! [heart__] [heart__] [heart__]

Самотна фигура върви в нощта.
Коя е тя?
Прозрачна сянка ли, отминал спомен ли или съдба?
А може би, оставила след себе си следа,
от сладък аромат, ухание любов,
назад ще се обръща бързо тя,
дочула нечий тъжен зов,
мълвящ във мрака името незнайно,
изпълнено със въпросителни, загадки.
Дали ще разберем кое е то?
А може би е тайна?
На времето по улиците гладки
ще стигнем ли ний туй самотно същество
ще сложим ли ръка на неговото рамо,
задъхани от тоз лудешки бяг?
Ще питаме ли със свистящи думи или само
в очите му ще вперим взор. И пак
ще разберем, че гледаме във празното пространство,
че гонили сме ний химера ли, мечта.
И неспособни да се върнем-тръгваме във странство,
вървим, превърнали се във самотни същества,
пристъпващи със стъпки плахи
през времето, през вечността.

[phibi]

Защо само тъгата пробужда така таланта ти, NiksY?
Прекрасно е.

[Ангелче]

Наистина е прекрасно! [inloveee]

[иринка]

Браво!Много е добро! Познах своето сътояние тук!!! [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[NiksY]

Откъде я изрови тази тема :) Радвам се, че ти е харесало :)

[иринка]

Точно нещо такова търсих-за душата :)

[XpacTa_lavista]

Олеле, още един пропуск. Много ми въздейства. [a taka]