Стомахът ми се свива,
а сърцето не тупти.
Кръвта - и тя изстива...
Чудя се къде си ти.
Секундите броя отново,
лежащ на пода от стъкло.
Сякаш съм отпил отрова -
гърча се от болка и кървя.
Неизвестното ме притеснява,
дъхът ми в пепел се превръща.
Знам, че още миг остава...
В мислите си силно те прегръщам!