Черна магия, магия за обич

[Ангелче]

Отровни паяци, черните мисли
върху черните струни нежни ноти,
като сънища сатенени описват...
Описват несбъднат живота.
Как те желаех... Магия за обич!
Магия за желание, родено от грях...
Кървави нокти в устните впиват се
и кървав под краката ми е живия прах.
Спомени смътни за чаши горчиви...
Колко много от красотата ти изпих!
И все ненаситна от теб си отивах
и достойна на твоята красота не открих!
Може би самият дявол те създаде...
да отровиш живота ми в изпепеляващи дни...
Или Бог на теб като олтар ме отдаде
да изкупя вината в твоите коварни очи.
И аз те обичах и всичко прощавах
Нощите станаха моята любов споделена!
Сърцето - на черната борса продавах
част по част, разбито, окървавено!
И черните мисли разтяха нагоре
към иначе сините светли простори!
Черна магия, магия за обич...
това ли ми даде, това ли ми стори!?

[Gentiana]

Черна магия?! Бълнуваш отново.
Куп глупости пълнят ти малка глава.
Недей ме обижда, за злото ни слово.
Сама си отравяш безумна душа.
Невинен съм, нямам вина за копнежа
със който ме търсиш, звъниш и крещиш.
Със теб бил съм винаги кротък и нежен,
в какво ти отново ме грозно виниш?!

[Ангелче]

Черна магия?! Бълнуваш отново.
Куп глупости пълнят ти малка глава.
Недей ме обижда, за злото ни слово.
Сама си отравяш безумна душа.
Невинен съм, нямам вина за копнежа
със който ме търсиш, звъниш и крещиш.
Със теб бил съм винаги кротък и нежен,
в какво ти отново ме грозно виниш?!

Нямаш вина...Нямаш представа.
Колко следи на болка и гняв пред смъртта
след теб , твоята нежност оставя
и се проклинам ,че нежна и аз съм била.
Крещя ли? Не...по-скоро душата крещи,
че си тръгваш във пламъци и потъваш във Ада.
Аз още вярвам, че си ме обичал ти!!!
Не се забравя черната обич, запалена клада!

[Gentiana]

Че съм те обичал? Обичам те още.
И ще те обичам и в Ада дори.
В кръвта ми догарят наште, лудите нощи.
Така те обичам, че чак ме боли.
Недей се проклина-нежността ти е всичко,
което ме кара да се чувствам човек.
Ти си моето бебе и сладка душичка.
Нищо че изборът да бъда с теб не е лек.

[FALLEN]

Браво и на двете,много силни стихчета сте сътворили....
Ками,май си тъжна...Недей така,вярно е,че когато човек е тъжен пише по-хубави стихчета,но ... усмихни се,мисля,че може и да ти стане по-добре....
 

[Ангелче]

Че съм те обичал? Обичам те още.
И ще те обичам и в Ада дори.
В кръвта ми догарят наште, лудите нощи.
Така те обичам, че чак ме боли.
Недей се проклина-нежността ти е всичко,
което ме кара да се чувствам човек.
Ти си моето бебе и сладка душичка.
Нищо че изборът да бъда с теб не е лек.

Ще те чакам на прага на Ада
с куфар спомени и черни сълзи.
Ще те чакам на вечната клада
в грешна любов да изгорим.
Ти си моят ангел красив
ти си това, което ден и нощ ме гори!
Ела, и в Ада ще си пак щастлив
щом мен ще притежаваш ти!

[Ангелче]

Браво и на двете,много силни стихчета сте сътворили....
Ками,май си тъжна...Недей така,вярно е,че когато човек е тъжен пише по-хубави стихчета,но ... усмихни се,мисля,че може и да ти стане по-добре....
 

 

[Gentiana]

Ще те чакам на прага на Ада
с куфар спомени и черни сълзи.
Ще те чакам на вечната клада
в грешна любов да изгорим.
Ти си моят ангел красив
ти си това, което ден и нощ ме гори!
Ела, и в Ада ще си пак щастлив
щом мен ще притежаваш ти!

Куфарът
с черните сълзи и спомени
ще го оставим там,
на прага на Ада.
Дяволите ще си го поделят.
Чакаш ме?...
Дали да горим на клада?!
Не, по -добре е да полетим.
Докосването ми до теб
е истинска наслада.
Грешната любов
ще я пречистим.
Снегопад
в бяло спомените ни
ще боядиса.
Награда
за отдадеността ни
е споделеният ни свят.
Аз съм твоят ангел,
ти си ми душата.
Притежавам те, да-
нали в мене горчиш.
Време е да разцъфтиш
в позлата.
После кротичко
в плътта ми
уморена ще заспиш.