Не смея да те погледна

[Ангелче]

Не смея да те погледна. Вече не смея.
Името ти не смея на глас да изрека. Така е.
Безумни, опитите ми без теб да живея
никой, никога не трябва да знае!
И всеки ден безцелни пътища преплитат се,
а помежду ни бездната расте... расте.
И спомените, чувства бледи, стичат се
като сълзи по чуждото лице...
Не. Нека не виждам. Вече не смея.
Името ти не смея на глас да изрека. Прости ми.
Безумни, опитите ми без теб да живея,
ти ги знаеш... Ти си същият.Разбери ме!
Нощите ще разтопят страха ми и ще дойда,
някой ден, след хиляди години в самота.
Човек ли съм, ако за теб не мога
да преборя ,да убия слабостта....

[Gentiana]

Не смееш.
И въпреки това по мен плъзгат се очите ти.
Те издават това, което криеш и от себе си дори.
Кой те излъга, че без мен можеш да живееш?!
Това е илюзия жалка. По-добре я забрави.
Бездната помежду ни не е пречка за любовта ни.
Колкото е по-дълбока, по-силно привличаш ме ти.
Ще премина през нея като вълна-цунами.
На друг безопасен бряг ще те отнеса,
заедно с най-красивите ни мечти.

[FALLEN]

Моите поздравления....и за двете...Ками,момиче...какво ти е? [mhmmmm]Започвам да се притеснявам за теб Божествено стихче,браво...Много силно и пълно със емоция...Особенно си успяла да постигнеш експресивност....

Не смея да те погледна,
защото ме е страх да не видя себе си....
Ти ми беше надеждата последна,
но заедно с нея си отиде и ти...
Казват,времето лекува...
Не,не вярвам с тези думи.
Задавам си въпроса-"Дали си струва?"
Или било е игра всичко помежду ни?
Не смея да кажа имаето ти на глас,
за да не прииждат отново познатите сълзи.
Вече не съществува думата "нас",
а помня ти към мен път как си откри...
Не смея дори да се дишам,
за да не забравя дори за миг за теб...
А казах ли ти колко те обичам?
За тази болест,не виждам лек...
Не смея да живея,
за да не знам,че теб те няма...
Колко време ще ми трябва отново да се засмея?
Но знай,не се знае дали раната,в която си ти, ще заздравее.....

[Ангелче]

Моите поздравления....и за двете...Ками,момиче...какво ти е? [mhmmmm]Започвам да се притеснявам за теб Божествено стихче,браво...Много силно и пълно със емоция...Особенно си успяла да постигнеш експресивност....

Не смея да те погледна,
защото ме е страх да не видя себе си....
Ти ми беше надеждата последна,
но заедно с нея си отиде и ти...
Казват,времето лекува...
Не,не вярвам с тези думи.
Задавам си въпроса-"Дали си струва?"
Или било е игра всичко помежду ни?
Не смея да кажа имаето ти на глас,
за да не прииждат отново познатите сълзи.
Вече не съществува думата "нас",
а помня ти към мен път как си откри...
Не смея дори да се дишам,
за да не забравя дори за миг за теб...
А казах ли ти колко те обичам?
За тази болест,не виждам лек...
Не смея да живея,
за да не знам,че теб те няма...
Колко време ще ми трябва отново да се засмея?
Но знай,не се знае дали раната,в която си ти, ще заздравее.....

  Не заслужавам такава оценка, но все пак благодаря за милите думи! Колкото до мен, нищо ми няма ,просто от време на време изпадам в такива емоционални дупки и така се раждат тези стихове....

Мерси за хубавото стихче!

[Ангелче]

Не смееш.
И въпреки това по мен плъзгат се очите ти.
Те издават това, което криеш и от себе си дори.
Кой те излъга, че без мен можеш да живееш?!
Това е илюзия жалка. По-добре я забрави.
Бездната помежду ни не е пречка за любовта ни.
Колкото е по-дълбока, по-силно привличаш ме ти.
Ще премина през нея като вълна-цунами.
На друг безопасен бряг ще те отнеса,
заедно с най-красивите ни мечти.

Не смея!Да! Дори и тайничко вече не смея!
Жалката илюзия е моят свят от страх и тъга....
Когато минаваш покрай мен... как да живея...
с толкова много между нас празнота....
И какво са мечтите, когато те няма?!?
Не! Запази си тези красиви мечти!
Твоето присъствие - оптична измама е,
и всичко се срива в прах и лъжи!

[FALLEN]

Моите поздравления....и за двете...Ками,момиче...какво ти е? [mhmmmm]Започвам да се притеснявам за теб Божествено стихче,браво...Много силно и пълно със емоция...Особенно си успяла да постигнеш експресивност....

Не смея да те погледна,
защото ме е страх да не видя себе си....
Ти ми беше надеждата последна,
но заедно с нея си отиде и ти...
Казват,времето лекува...
Не,не вярвам с тези думи.
Задавам си въпроса-"Дали си струва?"
Или било е игра всичко помежду ни?
Не смея да кажа имаето ти на глас,
за да не прииждат отново познатите сълзи.
Вече не съществува думата "нас",
а помня ти към мен път как си откри...
Не смея дори да се дишам,
за да не забравя дори за миг за теб...
А казах ли ти колко те обичам?
За тази болест,не виждам лек...
Не смея да живея,
за да не знам,че теб те няма...
Колко време ще ми трябва отново да се засмея?
Но знай,не се знае дали раната,в която си ти, ще заздравее.....

  Не заслужавам такава оценка, но все пак благодаря за милите думи! Колкото до мен, нищо ми няма ,просто от време на време изпадам в такива емоционални дупки и така се раждат тези стихове....

Мерси за хубавото стихче!

Напротив,заслужаваш!Отдъхнах си като каза,че нищо ти няма [good_]Бях се стреслана.За дупките... гледай да не падаш много дълго в тях.....
И стихчето ми беше поредено от теб,така че аз трябва да ти благодаря

[Gentiana]

Не смея!Да! Дори и тайничко вече не смея!
Жалката илюзия е моят свят от страх и тъга....
Когато минаваш покрай мен... как да живея...
с толкова много между нас празнота....
И какво са мечтите, когато те няма?!?
Не! Запази си тези красиви мечти!
Твоето присъствие - оптична измама е,
и всичко се срива в прах и лъжи!

Посмей! Жалките илюзии са парцалива дреха.
С тях не можеш да загърнеш мръзнещата си душа.
Минавам край теб и с мен минава споменът-утеха.
А как те обичам, едва ли го допускаш ти сама.
Празнотата е временно явление, ще изтлее.
Усмихни ми се и мечтите отново приеми.
Само мечтаейки е човешко да се живее.
Не съм оптична измама, има ме-разбери!
 

[Ангелче]

Не смея!Да! Дори и тайничко вече не смея!
Жалката илюзия е моят свят от страх и тъга....
Когато минаваш покрай мен... как да живея...
с толкова много между нас празнота....
И какво са мечтите, когато те няма?!?
Не! Запази си тези красиви мечти!
Твоето присъствие - оптична измама е,
и всичко се срива в прах и лъжи!

Посмей! Жалките илюзии са парцалива дреха.
С тях не можеш да загърнеш мръзнещата си душа.
Минавам край теб и с мен минава споменът-утеха.
А как те обичам, едва ли го допускаш ти сама.
Празнотата е временно явление, ще изтлее.
Усмихни ми се и мечтите отново приеми.
Само мечтаейки е човешко да се живее.
Не съм оптична измама, има ме-разбери!
 

Само мечтайки, накрая оставаме, призраци на своите мечти.
Къде е вчерашната реалност, която парцалива дреха не беше?!
Къде в представите ,неузнаваем изгуби се ти....
Та нали мечтата ми, неизмамна твоята цялост крепеше?!

[Gentiana]

Мечтаем и потъваме в жалките си мечти,
под наркозата им се лъжем, че болката сме победили.
В парцаливи дрипи загърнати-тъжни осъдени души
има ли ни или някъде по пътя си сме се затрили?!

[Ангелче]

Мечтаем и потъваме в жалките си мечти,
под наркозата им се лъжем, че болката сме победили.
В парцаливи дрипи загърнати-тъжни осъдени души
има ли ни или някъде по пътя си сме се затрили?!

Копнежът по празното набъбва със дните...
и вкочаняват се, от болка и от студ сразени...
по теб и по ограбеното ми, мечтите....
Изгубени ли сме или сме просто променени?!

[Gentiana]

Променяме се. Неизбежно е, нали?
Връщам се при теб, защото ми е студено.
Прегърни ме, нищо не казвай, мълчи!
Просто тихичко остани при мене.

[Ангелче]

Променяме се. Неизбежно е, нали?
Връщам се при теб, защото ми е студено.
Прегърни ме, нищо не казвай, мълчи!
Просто тихичко остани при мене.

Остани стопли ме, в чуждата прегъдка да открия,
че утехата се ражда в мен по-красива и нова!
От теб не мога да се скрия!!!
От теб, любов в промяната, не мога!

[Gentiana]

Не можеш и не трябва да се криеш,
защото ти си моята нежна утеха и съдба.
Когато ме прегръщаш, можеш всяка болка да изтриеш.
Забравям се и в ръцете ти ми се иска да умра.

[Ангелче]

Не можеш и не трябва да се криеш,
защото ти си моята нежна утеха и съдба.
Когато ме прегръщаш, можеш всяка болка да изтриеш.
Забравям се и в ръцете ти ми се иска да умра.

Отрова сладка любовта е по между ни....
но ти я искаш, болката нима обичаш ти?!!
Ако исках щях да те убия и със думи...
В моята прегръдка остани!

[angel4e_f]