"Някъде навън последният..."

[krasimir]

Някъде навън последният
слънчев лъч проблесна.
Удави се в облаци сърдити,
прегърна ме пълзящият мрак.
Не знам коя си? Намерих те в нощта.
Душата ми прогледна и видя
падаща  ярка звезда.
Сега съм до тебе, за ръка те държа-
ти си цялата вселена. Ти си любовта.
Между нас неистов дъжд заваля,
късно е да те спра,  късно е.
Разпери крила като птица,
полетя надолу към дълбока бездна.
Не мога да те върна, изгубих те в нощта,
ти си във мен и ще живееш там.
Ако можех само...
мига в прегръдка да заключа,
във огън от любов да горим.       
Ако можех само...
да измисля различен свят за теб и мен
без болка и лъжа.
Ако можех само...
бих те последвал навсякъде
да те закрилям.
Затвори очи, не ги отваряй. Чуй!
Вятърът тъжна песен довя,   
черни ноти се сливат с дъжда.
Някой свири лунната соната,
нежно разплаква нощта.

[FALLEN]

Браво [heart__]

[Gentiana]

 :) Много е хубаво, Крас!!! [cvetee]

[krasimir]

Благодаря ви! :)