Счупен порцелан

[Gentiana]

Пада чашата...
Счупена тръпка.
Побеляло, жестоко лице.
А сърцето - зарастваща кръпка.
Ах, сърцето... Разбито сърце.
Колко много пробити минути
като грозни мишени валят.
Отминават палачи-вселени,
от които се плаша. Гърми
през небе без очи дива нежност,
вече остра и хладна. Кърви
всяко място, което докосва.
Спри -боли!...Как боли!
Ще боли...
Полудявам.
От себе си бягам,
но се връщам като бумеранг.
Няма начин...
Защо ме изпусна?!
Счупи чашата...
Късно е.
Няма шанс.