Дали пак е възможно?!
Дали това е така?
Дали ножът е остър?
Дали, Аз съм смъртта?
Тогава не бях, а днес съм...
Тогава не съм, днес бях...
Днес. Не това искам,
Днес вече е прах.
А ножът,
защо той е в мойте ръце?
А смъртта,
защо тя е мойто сърце?
И духа ми,
защо днес е жив и боли?
А света ми,
защо е смърт и сълзи?!
Аз съм смъртта, а дали?
Ножът е остър, нали?
Така е това, не мълчи...
И пак е възможно, или?!...
