Исках да те променя

[lamarin]

Защо,защо не можеш  да обичаш
Душа ли нямаш ти, сърце ли?
За тебе бях готов на всичко,
Как исках да те променя,ти знаеш ли?

Целувам те, а ти не отвръщаш на целувките
Рисувам те, а ти не поглеждаш дори рисунката
И плаках, а твойте очи са застинали,
Държах ръката ти - и тя студена е истинала
И само тялото ти живо е
Сърцето - станало сърце на мъртвите.

Ще ида там,ще ида в Адските огнъове
И Дявола в сърцето ще раня
да ми даде душата ти,О,Боже,
Прости ми, пак ще зарева.....
Ще взема....

Как исках да те променя,ти знаеш ли?
Дете, любима и жена на Дявола
Защо, защо не можеш да обичаш
душа ли нямаш ти,сърце ли?
...и радваш се когато страдам

[{dulgokoska}]

Да се радва на мъки не всеки умее...
Затова усмихни се и с мен се гордей...
А после отново поеми свойто бреме...
И страдай пагубно!... И викай "Недей!"...

А аз все тъй ведро на теб ще се радвам...
Ще те гледам отблизо... Недей ме търси...
Аз съм до тебе... Но ти не ме виждаш...
Само през крясък ме чуваш... Нали?!...

Тогава крещи... Плачи и умирай...
Аз ще те гледам... Със сърце и душа...
Иди и в Ада... Там ще ти отворят...
Рани Дявола страшен... Той заслужава това!...

Но душата ми своеволна не ще да намериш...
Отмъсти на Сатаната, че създаде ме такава...
Изгаряй в огън... Но пак ще трепериш...
Щом разкри уж докрая мен - жената Дявол...

И душа, и сърце... всичко си имам...
Но имам и нещо, което ти не притежаваш...
Аз съм жена - от мене извира...
Началото - Всичко...  Бог съм и Дявол!

[lamarin]

Как исках да те променя.
Но вече късно е.
Ограби ме -  сега върви
сърцето пръска се..

Спусни се в земята
Изчезваи в недрата
във кладите Адски......

Печи си душата
вземи си съдбата
А аз ще те чакам
пред портите райски......върви

Благодаря за оригиналния отговор,.доста добре пасва на стихчето ми>>>)

[{dulgokoska}]

За Рая човешки сме с теб недостойни...
Представите грешни са - знаеш това...
Раят за тебе душата е моя...
Да - същата черна и страшна душа...

Защо ме отпращаш, щом силно ме искаш...
Желаеш да тръгна по-бързо, нали...
Аз зная отлично защо ме притискаш...
Ако поостана и миг ще се пречупиш... Отречи?!...

Да ме промениш не успя... и радваш се малко...
Защото обикнаме такава... Студена...
Искаше просто отзивчивост небрутална...
Но, за да те имам завинаги... на тебе посегнах...

Не е късно за нищо... Ти знаеш го сам...
Просто не можеш да изпълниш копнежа...
Портите Райски за хора са само...
А ние сме друго... Не в живота невежи...


Радвам се, че го приемаш... Аз мислех, че няма да ти хареса... 

[lamarin]

Знам,още теб искам
а ти се изплъзваш
сърцето претискам
отново изплувш - кат спомен...

Душата ти - рай ли?
Грешиш тука, бъркаш
душа прокълната с лъжите ти,знай
и лъжеш във мрака,на светло овърташ
на светло ще видя сълзите ти,май.....

[{dulgokoska}]

Дори да ги видиш дали ще познаеш...
Аз съм актриса до болка изкусна...
В лъжи те оплитах... Нали си ме знаеш...
Допоследно държа и изведнъж те изпускам...

А щом паднеш - боли те... И плача горчиво...
Ти ме целуваш, изпитал невярна вина...
Прегръщаш ме нежно, а аз се подсмихвам...
Но винаги сляп си... Какво е това?!...

Любов?! Мазохизъм?! Или тръпка за друго?!...
Не предлагат жените от мойта проклетост...
Душата ми - Рай... Ад... или Заблуда...
Че има значение това е нелепост...

Важното, мили... е, че сърцето ти пулсира...
Ти го притискаш, но няма резултат и за миг...
Важното, мили... е, че в тебе умира...
И се ражда отново от поредния вик...

Лъжите ги има - прав си в това...
Но както винаги не знаеш кои са...
Очите, сълзите и всички слова...
Убиват сърцето, но ти ги обичаш...