Едва когато....

[ava]

Нещата между тях не вървяха от доста време...Нишката се бе разкъсала постепенно...Започна се от скандалчета за дреболийки, които продължаваха по 5 – 10 минутки и бяха следвани от дълги сдобрявания...С течение на времето обаче скандалите ставаха все по – дълги и люти, а помиряванията – някак си безмълвни и пренебрегнати.Лошото бе, че и Николай, и Весела бяха доста злопаметни...Така се получаваше, че дори и да нямаха за какво да се карат, те продължаваха да си говорят троснато, спомняйки си за последната караница...Тяхната история сякаш продължаваше с години, а бяха заедно едва от два месеца...Всъщност като се замислеше, Весела не можеше да намери причината, поради която бе останала с него, въпреки всичко.В началото бяха много щастливи, но...всичко си отиде, което беше жалко...Най – болно й ставаше, когато си спомнеше за миговете на безгранично щастие и тънките забележки, които си бяха правили.Всъщност те се оказаха, подкопаващи основите на съвместното им съжителство.Всеки от тях пренебрегваше забележките на другия и от там тръгна лавината от скандали...
При последния им скандал се бяха скарали толкова жестоко, че Николай грабна ключовете за колата и портмонето си и изчезна...Весела заплака в мига, когато той тръшна вратата...Уморена и плачейки до изнемога, тя постепенно се унесе и заспа...На следващия ден той не се прибра.На по – следващия също...Тя започна да се тревожи и звънна на една негова колежка с цел да попита дали поне е ходил на работа...Емилия каза, че е ходил, но изглеждал някак си посърнал и даже доста тъжен...Това още повече натъжи Весела, но все пак тя я помоли да не му казва, че го е търсела...И така без да проявяват виден интерес един към друг, те безмълвно се разделиха...
Един ден тя се прибра и на секретаря намери съобщение от Николай: ,,Утре ще дойда да си прибера нещата"...Щом го чу тя се срина на стола и зарони горчиви сълзи... ,,Защо се бе случило така?Защо всичко се бе сринало?" – тези въпроси се блъскаха в главата й...През тези няколко дена без него тя си даде сметка, че без него й е тъжно и много самотно, че без него тя не е себе си, че е готова да пропуска всяка негова грешка да мине покрай нея само и само да останат заедно...Но той явно бе на мнение, че не иска да се трови повече и че е по – добре да се разделят...В съобщението той я бе помолил да му събере нещата и да ги остави до масата в кухнята...Каза и че се надява тя да не си е у тях, за да не станело неприятно... ,,Кое може да е по – неприятно от това, че се разделяме?".Тя прослуша съобщението му отново и със сълзи на очи отиде в спалнята и започна да събира нещата му.После ги наблъска в един сак и го строполи до масата...Тя цяла вечер го заобикаляше...Късно вечерта седна да погледа малко телевизия и да се отърси от проблема, но превключвайки се натъкна на някакъв филм – ,,Тетрадката".Незнайно защо тя остави, но с течение на историята на героите започна пак да плаче...Романтика, съдба, силна любов...Тя ревеше като дете, загубило безценна играчка...Може би за да сподави сълзите и риданията, тя посегна към барчето и бавно преполови бутилката с джин...Филмът беше свършил, но тя продължаваше да плаче и да пие...Пред очите й се мерна химикал и лист и тя ги взе и написа ,,Мислих много през последните дни (дано и ти да си) и стигнах до извода, че без теб аз съм нищо, не съм себе си, безпомощна съм като бездомно кученце и съм готова да ревна веднага щом видя щастлива двойка до мен.Дано си преценил нещата правилно, защото според мен това, че се изнасяш е грешка.Но щом така си решил, аз не мога и не искам да те спирам.Бъди щастлив, с която и да е друга – важното е да знам, че когато си на работа и вършиш скучните дела се усмихваш, вдъхновен от вълшебни спомени.Дано намериш някоя, с която животът ти ще е спокоен и ще му се радваш от сърце (нещо, което с мен не ти се случи).Моля те, помисли си пак.....защото от твоето решение може би зависи животът ми...Но ти мисли, съобразявайки се само с това, което ти желаеш, защото твоето щастие е най – важното за мен...ОБИЧАМ ТЕ!"....Тя остави химикалката и прочете какво е написала...Очите и се насълзиха за кой ли път и сълзите, които започнаха да се стичат бавно капеха точно на листа...Дали от алкохола, емоцията, болката или умората, тя се унесе отново...
На сутринта тихо се чу въртенето на ключа в бравата.После вратата се затвори и се чуха стъпки...Николай влезе в кухнята и когато видя, че е заспала на масата отстъпи назад...Щом се увери, че тя наистина спи, тръгна към масата...Приближил се достатъчно, той хвана сака, но в този миг видя един набръчкан лист в ръцете й...Леко го измъкна и зачете.Когато свърши ръцете му се отпуснаха бавно и листа падна до сака с багажа му...Той се наведе до Весела, отметна косата от красивото й лице, целуна я нежно и после я вдигна и я понесе към спалнята.Остави я на леглото и я зави, целуна нежните устни, каза ,,И аз те обичам" и излезе.Върна се в кухнята и хвана сака, обърна се и тръгна...
Весела усети някакъв полъх и бавно отвори очите си.Обърна се другата страна, към вратата и примижа...Видя го да влиза в стаята със сака си и тихичко да отваря гардероба...После той започна да подрежда дрехите си отново по полиците...Това предизвика усмивка в нея и сълзи от радост...Тя безшумно се надигна от леглото и отиде до него...Бавно обви ръце около кръста му и прошепна ,,Обичам те!"...Николай се обърна и я целуна...Тя бе толкова щастлива, че не можеше да обели думичка... ,,Той се върна" – душата й ликуваше...Любимият й я прегърна силно и каза ,,Нека не се караме повече – няма да преживея още веднъж толкова мъчителни дни като изминалите!"...Тя го погледна смирено.В очите й се четеше съгласие, както никога до сега...
От този ден и двамата се преобразиха невероятно много – вече не си говореха на въпреки, правеха си тихи забележки само и всеки се вслушваше в другия.Какво ги бе променило толкова много?Та те самите не можеха да се познаят...Но веднага щом Весела го погледнеше в ума й изплуваше една мисъл – ,,Едва когато изгубиш нещо, разбираш колко ценно е било то за теб!!!"...Тя поклащаше глава в знак на съгласие и се усмихваше широко на Николай...

[ToHuTy]

браво  [bravisimo].. много хубаво е написано .. свързвам го в момента много с мен .. и ме трогна много .. даже ще си взема поука и ще се опитам и аз да оправя нещата ..  [cvetee]