Герой се не става със думи,
или пък със празни слова
Геройската риза не слагай,
за нея са нужни дела....
Оръжие става сърцето,
а в броня се сливат гърдите,
врагът се пронизва с очите
и сили ти дават звездите.
Звездите на поглед са малки,
но всъщност знам,те са огромни
тъй малък изглежда човека
ранен ли е- става огромен.
И лепкава кръв ще те пари,
студено желязо ще те гали,
и прах ще ти влиза в очите
да прах - ще го мият сълзите.
И викове страшни ще чуеш,
кръвта ти от тях ще замръзне,
от страх - ще започнеш да плюеш
ти думи,тъй подли,ненужни.
Балканът аз знам, ще те скрие
гората ще те приюти,
в Луната ще се умиеш
от камък вода ще пиеш
Животни ще те напътстват,
зли бурии ще те прикриват
Орли от небе ще те наблюдават,
кураж и сили ще ти дават...
Ще минеш през просеки криви
ще ходиш в поляни и ниви,
ще бродиш гори и реки
ще гледаш чудни скали.
Букове вековни сянка ще ти пазят
бръмбари и буби знам по теб ще лазят
но от тях небой се -
те са ти другари
за това не ги ругай....
А к'ат се завърнеш,ти ще си герой,
знам ще си израснал,ще си станал войн
но и незабравяй майката Природа
без нея знай че го няма Бога........
