Автор Тема: Огледалото на Луната  (Прочетена 1436 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Огледалото на Луната
« -: Май 31, 2006, 03:48:22 am »
В окото на гарвана -
бяла Луна.
Сянката на самодива.
Тъкат времето в паяжини
паяците на нощта.
Прибоят на душата ми
в брега я разбива.
Песъчинки от обич
в обувките на брега
скърцат тихичко
и малко му убиват.
Не се сеща да ги изсипе.
Заслепен е от вятъра.
В кърпа му е вързан.
Превзет- без съпротива.
От сливането им
ще се роди нова звезда-
свръхдалечна, ярка и красива.
Пътят на мислите ми-кораби
ще осветява. У дома
ще ги връща.
Там уморени ще заспиват.
В окото на гарвана -
бяла Луна.
Трошички разхвърляна нежност.
Кълват дните ми думите
и се пръскат по света.
Търсят радост, любов и надежда.






« Последна редакция: Май 31, 2006, 04:01:51 am от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.