Автор Тема: Вятърът...  (Прочетена 622 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Вятърът...
« -: Май 31, 2006, 05:11:16 am »
Този вятър,
който вие в прозорците...
Този вятър...
Вятър - насилник.
Измита празнотата
в душата ми.
Върху белия лист
разсипва мастило.
Сърдиш ми се, небе
и ме наказваш.
Този вой ме влудява .
Моля те, спри го!
Недей!
Мразя вятъра,
той кръвта ми замразява.
Всички мисли обърква.
Убийствен суховей.
Мразя да се чувствам
изписано листче в ръцете му,
което подхвърля по драките
просто ей така.
Смачкано и уморено
е сърцето ми,
изтича мастилото,
зацапва...-
дива, безгранична тъга.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Re: Вятърът...
« Отговор #1 -: Май 31, 2006, 06:17:59 am »
ти гониш вятъра, а аз го викам,
нека дойде и отнесе тъгата ми
нека за миг сълзите спрат да бликат,
нека поне веднъж е доволна душата ми....
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Вятърът...
« Отговор #2 -: Май 31, 2006, 07:16:59 am »
твоят вятър не е като моя.
Има силни ангелски крила.
Отнася тъгата ти далече в безкрая
и ти връща най-ценното  - любовта.


:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.