Очите ми блестят...
Недей се извръща...
Това не е поредното стихче за любов...
Зениците пеят...
Света ми разгръщат...
Не сълзите ежедневни... Просто очите блестят...
Недей отегчено да тръгваш нататък...
Не се оплаквам аз днес...
Не изливам тъга...
Не казвам колко животът е кратък...
Не ридая, че стават...
Ужасни неща...
Не разсъбличам душата...
Не показвам сърцето...
Само усмихвам се... Просто така...
Не се спъват нозете...
Не треперят ръцете...
Не говоря за любов... А очите блестят...
Не роптая срещу нищо...
Не искам да те връщам...
Не казвам на морето пак да стихне...
Не разпервам криле...
Защо не се извръщаш...
Нима домъчня ти изведнъж за сълзите?!...
Не чакай... Върви си...
Аз няма да спра те...
Няма да чакам отново нощта...
Няма да плача...
И няма да пиша...
Няма да припомням за нас... любовта...
Няма бездна бездънна да рисувам...
Нито ще крача по острието на нож...
Няма да режа вените покрусено...
Няма да шия от спомени кош...
Няма! Не чакай...
Смисълът изгуби се...
Тръгвай, никой не ще да те спре...
Сълзите ми спряха...
Стихът пренаписа се...
Очите блестят... Дали за тебе ли?!... Не!
