Буря се заражда сред гората,
вятърът дърветата прекършва,
почерняват злобно небесата,
покоя на животните привършва.
Всички хукват да се крият,
уплашени от мълния в небето,
скалите като вълци вият
от вятъра, пронизващ ги в сърцето.
Дъжд-порой като река се лее,
разлива свойта злоба по земята,
гората своята прощална песен пее,
изгубила изцяло в мъката си красотата.
