Свят на мечти

[phibi]

Живея си във свят, тайно бленуван.
Сама го направих, затова е такъв,
незавършен е даже, но с обич рисуван.
Не бъдете критични, за мене е пръв.

Малко е тесен. Опитах се всичко,
което обичам в него да сложа.
Реален е много, разбрах го самичка,
понякога твърде е сложен.

Но пък красив е, така го направих
с цветове и лъчи, мечти и копнежи.
Мъка и болка в сивота не забравих.
Всъщност те го правят безбрежен.

Имам си слънце с хиляда очи.
Добре де, полилей е, признавам.
Но с него светът ми искри
и за нищо го друго не давам.

Даже залези имам – един,
Истанбул вечер с мене заспива.
А в полусън Каспар и Аладин
ми шептят, че нощта е красива.

В звездно небе с две луни
ангелче над деня ми се смее.
Шуми водопад от сълзи
и заплашва града да залее.

А градът ми... това не е град,
то е просто къщурка в полето.
Но в него побирам целия свят
и не всяко място остава заето.

Зад тежки завеси от облаци черни
го крия, когато е мрачен.
Но претрупан с неща непотребни,
направен нарочно невзрачен,

от самота, фалш, суета, олелия,
от онази голямата, тъжна реалност
моят мъничък свят ще ме скрие,
ще изтрие всяка баналност.

Дано всеки от вас го открие.
Създайте си такава реалност!
:)

[SteeleR]

поживей и в нея... но открий, сама, че няма нищо по-красиво, по-топло, по-любящо от истинската реално, от хората в нея, от хората до теб, от птичките в небето, или щурчетата по земята... че няма нищо по-лошо от самотата в сърцето, но и нищо по-силно от болката там...(освен може би любовта де)

Стиха е прекрасен..  [bravisimo] [inloveee] [bravisimo]

[{dulgokoska}]

 

[cvetee] [inloveee] [cvetee]
[slun] Неповторимо!... [slun]

В сърцето ти скришом надникнах...
И завидях ти... благородно и не...
Светът ти прекрасен... а стихът...
От ревност разтрепери ме...

Аз пък си нямам мечтички...
Нямам си свят като твоя...
Имам си само свещичка...
С която се вглеждам в хора...

Душите им пред мен разкриват се...
Без покрив и без уют наоколо...
И тогава всичко вижда се...
Не стаи, а тъмници дълбоки...

Няма тесничко топло местенце...
А широка долина на самотност...
Няма полилеи, полета...
А само...безразлична неохотност...

Събрала си чудни предмети...
Чувства красиви, стаени...
А моята свещичка клета...
Огрява очи потъмнели...

И те разяряват се от жеста...
Отмъщават жестоко... студено...
Завидях ти не само в момента...
Но и завинаги даже след него...

Пази света си, приятелко...
Нали може така да ти казвам...
Пази го от хорски предателства...
Не доверявай го... Каквото и да казват...

На своя залез наслаждавай се всякога...
Красив е, но реалността го грози...
На луните ти махай понякога...
Почерпи ги с онези сълзи...

И така ще запазиш, приятелко...
Само хубавото от реалностите всички...
Пази света си, приятелко...
А аз ще пазя своята свещичка...
                                              От онези тъмни душички...

[tonnny_bg]

БРАВОООООООООО, phibi.Прекрасно е!толкова приказно и красиво.Света ти е безценен.Пази си го . [kiss2] [kiss2] [kiss2] [bye] [clap] [clap] [clap]

[phibi]

tonnny_bg, благодаря ти за милите думи, сигурна съм, че и твоят свят е не по-малко красив.  [inloveee]

Прав си, SteeleR, истински красивите неща могат да се преживеят само ,,в ефир", в действителността се крият ценните неща. Но понякога човек има нужда да избяга от своята реалност и да се скрие. Това не значи, че ще остана в този мъничък свят, който си създадох, но все пак е хубаво да знам, че го има:)

Нел... [shame] [inlovee]


Приятелки двете сме... Да!
Вземи си ти тази свещичка
и в моя свят на гости ела,
че нещо съм малко самичка.

Нямам много какво да предложа,
но всичко с любов ще го дам.
За вечеря мечти ще ти сложа,
че намират се повечко там.

Не ми отказвай, ела да го видиш.
Мъничък, скучен ... така е.
Но в него щастлива ще бъдеш,
обещавам, ще се старая.

Да те чакам ли? Вече е зима.
В дома ми е светло, да влезем.
Не се тревожи, ще го има.
Заедно с теб ще го пазим.

[FALLEN]

Всеки си има свят само за него....май понякога живеем повече там,но това е нормално...Поздравления за стихчето... [plqs plqs] [plqs plqs] [hugs and kisses]

[{dulgokoska}]

Взимам я... Ето потеглям...
Към света ти... вече съм близо...
Приятелко, нека поседнем...
Имам нужда от малко почивка...

Не мога да откажа поканата...
Как можа да си го помислиш...
Може да пропуснем вечерята...
Отдавна нямам апетит...

Мечти не искам за себе си...
А просто да се наслаждавам на твоите...
Искам да гледам как щастлива си...
Без свещичката моя в покоите...

Зима в дълбините е да...
Но при тебе е топло, приятно...
Ще пазя света ти докрай...
Прегърни ме да се стопля, приятелко...

[KUKLI4KATA]

:) :) :) :kissoflove: [plqs plqs]

[phibi]

KUKLI4KATA, FALLEN  [heart4]
Нел  [inlovee]
Прегръдки ти липсват? О, мила,
не една, милион заслужаваш.
В своя мъничък свят си се скрила,
не отричай, добре го познаваш.

Ще дойдеш ли малко при мен?
Но... сама съм, а това е заразно.
По-добре май си в мрачния ден,
само пътя ще биеш напразно.

Много искам теб да те видя,
да поприказваме просто така.
Но страх ме е да не завидя...
Та ти имаш си своя звезда,

която ти свети, през пътя те води,
показва ти истина в хорски души.
Свещичка наричаш я, но във живота
тя твоето слънце е, твоите очи.

А аз... аз съм просто самичка.
С какво да те изкуша май нямам.
Бедна съм, нямам звездичка,
в замяна себе си само мога да дам.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :) Ти си едно сладко дете! :p И всички ние пазим по едно такова в себе си - не вярвам да има човек, който да няма свое "тайно скривалище"... Много миличко стихче!

[phibi]

[inlovee]    [inlovee]    [inlovee]

[|Sweet_girL|]

Живей в мечти,знам че там е по-красиво.
но там...почти всичко е някак си - бодливо.
Боде всичко-щом ръка подадеш да излезеш поне за малко от някоя твоя мечта,
когато протегнеш ръка към реалността...

Реалността е тежка - понякога дори боли,
боли...леят се сълзи...сърцето кърви...
Тогава всеки от нас се сгушва в своята,марак и малка мечта,
и вместо плюшено мече,прегръща нея в нощта...

Тя дава ни кураж,за нещо по добро,
без значение какво ще в то...
а как ще живеем, ако някой ни отнеме мечтите?
та това е по лошо,от това да спрат да светят вечер звездите...