Останките са малки пръснати парчета, бивше цяло!
Някой счупи детството ,отвя мечтите!
И ето дух - без съзнание, без минало и тяло!
И ето... как във безпокойство се изреждат дните!
И смях през мислите коварни преминава...
Какво остава след тихия вятър да стене!?!
Навярно своевременна и вечна забрава,
щом няма и присъствие, и време!
Сълзи, сълзи... нелепи както винаги били сте...
И не разбрахте, че оплаквате красивото начало.
Света за жалост в постоянството върти се
и пак духът ще обладае своето тяло.
Но дотогава кой останките ще проумее...
През живота като мълния човекът преминава!
И зад решетки лудостта ще оцелее,
защото само тя обгръща истинската слава!
