Студ...
Държа ръката на човечето до мен...
виждам усмивката, грееща ме от глава до нозе,
но не чувствам, не чувствам дори капка любов...
не чувствам ни нежността, ни топлотата...
Стенание...
Дочувам писъка, дочувам писъка на моята душа,
която стене вече месеци наред...
дочувам капките сълзици, които падат на земя от лед...
земя - замръзнала, но някак си успяваща да топли...
Вик..
Вик за помощ, вик за избавление...
за край, за абсолютен край и никакво начало...
вик - молба последна - да свърши всичко тук, сега - вовеки...
защото утре е далеч и може и да нямам сили да се свърши...
