Неказани думи

[Ангелче]

                                   

Остави това мълчание на прага
с болката ми изгрев нов да чака...
Остави , едно е моето желание,
за което съм дошла през мрака...
Свят без мисли забулени в черно
и дни без слънце от сълзи отразени...
И когато в очите ти нежни погледна...
да открия частица от себе си.
Толкова болка, толкова болка без име...
а ти си далеч и небето шепти...
Ела във безкрая, със сърце намери ме...
И себе си в мен намери!
Свят без посоки оплетени в скръб
и нощи оставени в неизбежност горчива...
Нека само се слея с твоята кръв,
че моята с жива река се отлива...
Остави това мълчание на прага...
Говори с лице открито в тишината.
Света своята честност отлага
за дни, непредстоящи за земята!

[tonnny_bg]

Прекрасно е.Овации ,овации...........за ТЕБ.

[Ангелче]

Мерси! Трогна ме.

[FALLEN]

Поклон Ками...

[{dulgokoska}]

 

Неказани думи и толкоз желание...
Лъхат от тебе като повей на вятър...
Но всичко е оковано в последно мълчание...
То ще остане до края на този спектакъл...
Докрая ще искаш да е всичко различно...
Но няма надежда това да се случи...
Безмълвието тежко е подло двуличие...
Което заклеймява да пресъхне всеки ручей...
Неказани думи, а толкоз желания...
На устните твои треперят сега...
Неказани думи... Тъга... Изтезания...
Стоиш и си тръгваш... С безмълвни уста...

[Gentiana]

 

Остави това мълчание на прага
с болката ми изгрев нов да чака...
Остави , едно е моето желание,
за което съм дошла през мрака...
Свят без мисли забулени в черно
и дни без слънце от сълзи отразени...
И когато в очите ти нежни погледна...
да открия частица от себе си.
Толкова болка, толкова болка без име...
а ти си далеч и небето шепти...
Ела във безкрая, със сърце намери ме...
И себе си в мен намери!
Свят без посоки оплетени в скръб
и нощи оставени в неизбежност горчива...
Нека само се слея с твоята кръв,
че моята с жива река се отлива...
Остави това мълчание на прага...
Говори с лице открито в тишината.
Света своята честност отлага
за дни, непредстоящи за земята!

Загръщам се в небрежните си нощи,
по кожата ми  капчица копнеж пълзи,
забулени в черно мислите ми грешни
следват ме и шепнат- от това ме боли.
Търся слънцето, за да да му дам име,
с което ще го познаеш рано в зори.
Превърната в пара сълза изгори ме,
паднала от зачервените му очи.
Преплувах през реката от твоя болка,
намерих те свита като дете на брега.
Давам ти кръвта ми, не искам да знам колко
с твоята в моята ще проникне тъга.
Мълчанието отдавна през прага изритах.
Като кученце там обидено ми скимти.
Лицето ми ти говори, всичко опитах,
за да върна светлината на твоите очи.

[Ангелче]

Поклон Ками...

Мерси, слънчице....

Неказани думи и толкоз желание...
Лъхат от тебе като повей на вятър...
Но всичко е оковано в последно мълчание...
То ще остане до края на този спектакъл...
Докрая ще искаш да е всичко различно...
Но няма надежда това да се случи...
Безмълвието тежко е подло двуличие...
Което заклеймява да пресъхне всеки ручей...
Неказани думи, а толкоз желания...
На устните твои треперят сега...
Неказани думи... Тъга... Изтезания...
Стоиш и си тръгваш... С безмълвни уста...

Спектакълът свършва с тъжен финал...
Разкаяние закъсняло остава след теб да ехти...
И мислиш... в мълчание, че всичко си признал,
но аз не чух, съжалявам- каза ли ти!
Нищо, света ще те чуе, ням за молбите,
които редях във нощи на откровение и страх.
Съжалявам, че късно те гледам в очите
с мисъл за всичко ,превърнато в прах.

[Ангелче]

 

Остави това мълчание на прага
с болката ми изгрев нов да чака...
Остави , едно е моето желание,
за което съм дошла през мрака...
Свят без мисли забулени в черно
и дни без слънце от сълзи отразени...
И когато в очите ти нежни погледна...
да открия частица от себе си.
Толкова болка, толкова болка без име...
а ти си далеч и небето шепти...
Ела във безкрая, със сърце намери ме...
И себе си в мен намери!
Свят без посоки оплетени в скръб
и нощи оставени в неизбежност горчива...
Нека само се слея с твоята кръв,
че моята с жива река се отлива...
Остави това мълчание на прага...
Говори с лице открито в тишината.
Света своята честност отлага
за дни, непредстоящи за земята!

Загръщам се в небрежните си нощи,
по кожата ми  капчица копнеж пълзи,
забулени в черно мислите ми грешни
следват ме и шепнат- от това ме боли.
Търся слънцето, за да да му дам име,
с което ще го познаеш рано в зори.
Превърната в пара сълза изгори ме,
паднала от зачервените му очи.
Преплувах през реката от твоя болка,
намерих те свита като дете на брега.
Давам ти кръвта ми, не искам да знам колко
с твоята в моята ще проникне тъга.
Мълчанието отдавна през прага изритах.
Като кученце там обидено ми скимти.
Лицето ми ти говори, всичко опитах,
за да върна светлината на твоите очи.

Не казвай нищо повече...Недей...
Аз знам къде реката влива се в едно сърце...
Сълзите ми не трий, не, не смей...
Останаха ми само тези две ръце.
И мисълта, че идваш с разкаяние
да затвориш и последната във тъмното врата!
Последното мое признание:
Останах без време и без душа!

[Ellectra]

Страхотно еееее!!!!

[KUKLI4KATA]

Ками,наистина е мн красиво..

Думи, думи...Неказани думи.
Мисли, мисли...Потънали в нас.
А крещящата болка тук, помежду ни,
е лечима единствено с думи на глас.

Да отворим бутилката!
                              Лесно ще бъде.
Запушалката вече напира сама.
Няма смисъл безгласно, наум да се съдим!
Разкажи ми за твоята болка.Сега.

После аз ще ти кажа – какво ме тормози,
ще развием кълбото от неясноти.
Ще говорим за тръни,за разцъфнали рози...
Ще си спомним защо от любов ни боли!

[Ангелче]

Ками,наистина е мн красиво..

Думи, думи...Неказани думи.
Мисли, мисли...Потънали в нас.
А крещящата болка тук, помежду ни,
е лечима единствено с думи на глас.

Да отворим бутилката!
                              Лесно ще бъде.
Запушалката вече напира сама.
Няма смисъл безгласно, наум да се съдим!
Разкажи ми за твоята болка.Сега.

После аз ще ти кажа – какво ме тормози,
ще развием кълбото от неясноти.
Ще говорим за тръни,за разцъфнали рози...
Ще си спомним защо от любов ни боли!

 
И навярно ще се смеем накрая, на нашето старо мълчание
и ще се питаме бяхме ли честни в своите лъжи?!
След нашето, сто вековно тихо страдание
ще имаме някакви, обновени души!
Време за истина, нашето време дойде!
Да си кажем с простички думи живота неизживян...
Прегърни ме, да почувствам отново
че има ме, че в моята е твоята длан!

Страхотно еееее!!!!

 

[krasimir]

Много е хубаво. Хареса ми.

Думи неказани
парещи въглени.
Треперят на усните
от любов се топя.
Разговор със вятъра
нечути думи,
във късен час.
Неизказани чувства
тежат скрити дълбоко
в душата ти.

[Ангелче]

Много е хубаво. Хареса ми.

Думи неказани
парещи въглени.
Треперят на усните
от любов се топя.
Разговор със вятъра
нечути думи,
във късен час.
Неизказани чувства
тежат скрити дълбоко
в душата ти.

 

Да, по-страшни са тези чувства
неизказани, парещи в тъмна душа...
Сякаш е малко че се очудваше...
от твоето мълчание тя!
И спираше дъха ти тяхната сила...
Има ли признание без рана!
Навярно някъде има...
Аз обаче си останах неразбрана!

[Tajni4ka_:(]

Много е готино Ками! Наи-добрата си