Не затваряй вратата отвън

[Gentiana]

Когато ми обръщаш
сърдито гръб
арктически мраз
всяко капилярче
в мен замразява
и те като ледени пръчки
се трошат.
В кръвоносната ми система
алармата студът заглушава.
Охраната няма да дойде
да ме спаси...
и когато се обърнеш,
ще е станало късно.
В помръкналите прозорци
на моите очи
ще е празно...
просто -
вече не съм
си в къщи.