Оазисите са мираж

[Gentiana]

В душата ми е мокро.
Ти мълчиш.
Какво ти пука,
че подгизнах цяла?
Вали ли дъжд
или пълзят сълзи
на плачеща в плътта ми
сова бяла?!
До дъното изпразних
всяка нощ,
в която търсех
чувства оцелели.
Покоят беше
някакъв разкош,
непозволен
за моите недели.
Очите ти...
Не казват нищо те.
Душата ми е
твоята присъда.
Ще те затворят в нея...
Без небе...
Не знаеш колко гадна
с теб ще бъда.
Във ролята на скучен
тъмничар
храната ще ти хвърлям
мълчаливо.
Без слънце, ласка,
обич и другар
в сърцето ти
печал ще се излива.
Себични сме,
когато ни боли.
Не търсим прошка,
нежност, милостиня.
Във пясъка заровени очи
на любовта,
превърната в пустиня.