Безумното във мен се блъска да излезе...
Някъде свободно да се разпилее навън.
И често се надбягвам със вълните в чуждо време...
И често си прерязвам вените насън.
Но сякаш има и причина, да бъде моят страх в ръцете жив
и да спирам пред водата от сол и от сълзи...
Човек във себе си, но миг щастлив
и сринат като кула ,пясъчна под белите вълни...
Не е ли печеливша карта слабостта ми...
или мустангите тъгуват за изгубения дух във Рая...
Няма от къде да знам, мълчи радостта ми...
А с Бог, не ми се говори на края....
