Напукан камък от пирамида

[Gentiana]

Гледаш ме
с очите си на сфинкс.
Отворите им
са пирамиди по залез.
Мълчание -
каменен блок
пада в тъмното
на мига.
Сенки от недоверие
по горещ пясък лазят.
Аз съм жрецът,
който ще мумифицира
твоя страх,
преди да се е разложил
и замирисал.
Чака саркофагът,
тежък е
златният му капак.
Всекиму, каквото
Озирис е орисал.
.....
Между двама ни
времето невидимо
си тече.
В очите ти
бавно залязвам
самотен.
Спомен от бъдещето,
в които се плиска море-
горещ пясък,
изхвърлил на брега
мумифициран
живота ни.

[lamarin]

Озирис е безсилен,
какво значи неговото царство на смъртта?!...
Каква Гробница е черната му дупка
със хиляди заровени сърца? -
Учените установиха,
че сърцата не са на хора, а на животни,...
Намериха стотици кости и рога...
Озирис бил лъжец ли?....
Това може да ме прокълне..
Озирис цар ли?....
Това може да се отрече.....
А кой  е Озирис и някой виждал ли го е?
Никой не е, и стига сме му завиждали.....



малко глупаво,но вече факт...пускам го...:0.

[Gentiana]

Бог на мъртвите,
владетел на подземното царство,
погубен от брат си,
спасен от любяща жена...
плаче Озирис,
от сълзите му лотоси черни
се раждат.
Отровна е тази зловонна тъга.
Не е виновен,
че и боговете са грешни,
че има завист и гадост и сред тях.
Откриваме следите му
по саркофазите прашни.
Времето в очите ни хвърля
пропит с горчивина прах.